Както си ходите по централна софийска улица, изведнъж пропадате в шахта. Оцелявате, но после гледате реакцията на общината, която просто свива рамене.
Точно това се случи във вторник, когато бременна жена пропадна в шахта тип „английски двор“. Вървяла е с партньора си в района на Централната поща. И изведнъж се е озовала в 3-метрова яма.
Веднага след случая на място пристигат екипи на „Строителен контрол“ към Столична община, както и представители на администрацията на район “Средец“. После идва ред на едно откритие: шахтата не е на общината, а е частна собственост. Къде са били контролните органи на общината, не е ясно.
Проблемът с частната собственост на различни видове шахти, разположени върху столичните тротоари не е нов. Всяка година в София има по няколко подобни случая, но в медиите пише предимно за по-сериозните от тях. Някои завършват с натъртвания, други – със счупени кости, но при всички положения и гражданите, и администрацията се изправят пред един и същи проблем: собствеността върху различните видове шахти, намиращи се по пешеходните зони, е неясна, а контролът над състоянието им – почти никакъв.
Конкретният инцидент с бременната жена се е случил на територията на столичния район „Средец“. Неговият кмет Трайчо Трайков казва, че шахтите там имат два типа собственост: „едната са стандартните шахти, които са собственост на „Топлофикация“, „Вивиаком“ и т.н., но регистър на собствеността няма. [Вторият вид] са въпросните английски дворове, които са подстъпи към мазета на стари кооперации или къщи. И в двата случая собствеността е частна”.
В случая от вторник става въпрос за т.нар. “английски двор”. Това е вид вход или подстъп към мазета на стари кооперации. В миналото тези отвори най-често са се ползвали за внасяне на въглища или на дърва за огрев. В момента представялват дупки, които са покрити с капаци.
Точно върху такъв капак стъпва във вторник 38-годишната бременна жена, която секунди по-късно се оказва хлътнала в 3-метрова дупка.
За състоянието на „английския двор“ и обезопасяването му отговорност носят собствениците на етажната собственост.
Минути след случая екипи на Аварийната дирекция на Столична община обезопасиха мястото на инцидента, като е поставен нов капак на отвора към сутерена на сградата, посочват от общината.
“Това в нормална ситуация не може да стане”, казва пред Свободна Европа Трайчо Трайков. И обяснява: “В район Средец двама инспектори следят за състоянието на шахтите и английските дворове. Ако има проблем, ние трябва да напишем предписание, не можем просто да сменим капака, защото капакът е част от частна собственост”.
Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) контролът върху сградите (в това число „английските дворове“, фасадите и други) в дадено населено място се извършва от кмета. В София кметът е делегирал тази своя дейност на главния архитект, а той от своя страна е преодстъпил дейността на главните архитекти на отделните райони.
Така се стига до ситуацията, че районните администрации са тези, които проверяват сградния фонд и издават предписания за собствениците. От това обаче често не следва нищо.
“Ние пишем писмо, ако видим нещо нередно. Даваме срок за изпълнение. После предупреждаваме, пак с писмо, после чакаме и пак пишем писмо”, обясни Трайков. По думите му фактическото наказание може да бъде наложено само от главния архитект на голямата община.
Според закона глобата за подобни нарушения е между 1000 и 2000 лева.
Според справка за 2020 г. служителите на район “Средец” са направили 33 констативни протокола, с които са поискали наказания за нарушения, свързани със сградния фонд. Те най-често са или за мазилки на сгради в лошо състояние или за „английски дворове“. За тази година, до момента, констативните протоколи са 34.
Свободна Европа поиска официална информация от Столична община колко от протоколите са завършили с налагане на наказания от главния архитект. До редакционното приключване на текста от пресцентъра на общината не отговориха.
Нито в голямата община, нито в районните кметства има стратегия за това как проблемите с частната собственост по столичните тротоари могат да бъдат решени.
“Не би следвало да се преотстъпват правомощия, сега те са разпилени и това е проблем за контрола”, казва Трайков на въпрос как може местната власт да се справи с проблема с „английските дворове“.
Той обаче има решение как може да се преодолеят неразбориите около шахтите, които са собственост на фирми.
“Трябва просто да се направи регистър”, казва Трайков. По думите му в момента положението е такова, че ако гражданин пропадне в шахта, общината не знае чия е.
“Започваме да пишем писма, и то на всички възможни собственици, чакаме някой да си признае. Ако си признае – добре, но може и да не си признае или да мине твърде много време”, обяснява той.
Затова според него е важно да се направи регистър на шахтите – това може да представлява карта, като в нея е вписана собствеността на всяко едно съоръжение. А за да е ясно кой последен е пипал капаците или каменните плочи, с които са затворени, към регистъра може да има възможност за прикачане на снимки.
“Ако всеки има задължение да снима в какво състояние оставя шахтата, хем ще знаем кой последен е вършил нещо в нея, хем ще се вижда как е приключил работа или дали с нещо е застрашил гражданите”, казва той.
Преди по-малко от година отново в центъра на София се случи трагичен инцидент. Тогава загина 16-годишно момче. То беше чакало да светне зелен светофар на бул. „Иван Гешов“, но с единия си крак се оказа стъпило върху необезопасен капак на шахта, по който протичаше ток. Момчето загина пред очите на баща си.
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…