Без собствен дом

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 64, 1990 г.
ЧИТАТЕЛ – РЕДАКЦИЯ
БЕЗ СОБСТВЕН ДОМ
„…Пишем ви – започват писмото си до редакцията сем. Пеньо В. Тенев и Олга Никитична Тенева, – защото, връщайки се в България, останахме на улицата. Нямам дом и няма къде да заведа семейството си. Нощуваме пред кабинета на секретаря на Общинския народен съвет върху куфарите си. Преди три години внесох 14 хиляди рубли за закупуване на жилище. Преди това и досега бях на работа в Съветския съюз. Връщам се в родината си и няма къде да отида. Обърнах се към секретаря на съвета, но той ми отговори, че не може да реши моя въпрос и ми предложи да отида на хотел, но пари не ми предложи. Жена ми е рускиня и не може с нищо да ми помогне. Въобще кой може да ми помогне? Трябва да се установя някъде, да започна работа, за да си подам документите за пенсия. Толкова ли не е в състояние Общинският народен съвет да разреши подобен проблем? Търсих фотограф, за да направи снимка и да ви я изпратя, но не намерих. Исках да видите как 62-годишни хора спят на плочките…”
Това е писмото и тъй като от неговите редове много неща не стават достатъчно ясни, за да разберем кой е крив и кой прав, потърсихме „българо-руското семейство” на посочения от него адрес – сградата на Общинския народен съвет, ІІ етаж, заедно с фоторепортера на редакцията. Не се срещнахме нито с Пеньо Тенев, нито с неговата съпруга Олга. По думите на портиера на съвета, след като пренощували една нощ пред стаята на секретаря Н. Пенчев, с намесата на прокуратурата и органите на М двамата били принудени да напуснат временното си местопребиваване. Къде са отишли, не можаха да ни кажат дори в служба „Жилищно настаняване”, но там Златка Димитрова внесе известна яснота:
-Семейството, за което става дума, е картотекирано при нас през 1987 година за закупуване на жилище с рубли и попада в четвърта група. Жилища с рубли се купуват според годината на внасяне на първата вноска. Не мога точно да кажа защо сем. Теневи не е успяло да си купи досега жилище, но знам, че то е упълномощило свой роднина да се явява н разпродажбите и да следи за техния ред. Едва ли може да се говори за някакво нарушение от наша страна. Доколкото съм запозната със случая, Пеньо Тенев е останал без жилище вследствие на развода с първата си съпруга. Сега, след първите ни разговори с него, семейството е на квартира на свободен наем и е въпрос на негов избор дали да продължи да кандидатствува за закупуване на жилище с рубли, или да участвува в разпределението на жилищата за крайно нуждаещите се от ІІІ група. Но трябва да се знае, че сега ние изпълняваме молби на картотекирани в тази група от началото на 80-те години.
След думите на Златка Димитрова ние едва ли можем да добавим нещо. Адресът на сем. Теневи не е известен и нямаме възможност за лична среща. Единственият въпрос, който остава неизяснен, е дали човек може с ултимативен натиск и протест да принуди съответните органи да му дадат жилище? Задавам този въпрос от името на стотиците семейства в Стара Загора, картотекирани от години и живеещи при ненормални условия. С години подценяваната социална политика (не само в общината, а в цялата страна), начините и мащабите на жилищно строителство и на продажбата на жилища, разпределението на държавните и ведомствените апартаменти ни доведоха и до криза на етиката на собственото ни гражданско поведение. Човек търпи, докогато може.
Лъчезар ЛАЗАРОВ