Бенедикт беше първият абдикирал папа от 600 години. Той обаче никога не се оттегли напълно

Бенедикт Шестнадесети може да не беше виждан често, но със сигурност присъствието му във Ватикана беше осезаемо, пише в анализа си кореспондентът на Ройтерс в Рим Филип Пулела.

Бившият папа почина на 31 декември 2022 г. на 95-годишна възраст. Това се случи почти десетилетие, след като се оттегли от поста заради влошаващо се здраве.

През тези 9 години обаче Бенедикт пише, дава интервюта и, неволно или не, се превръща в проводник на тезите на критиците на папа Франциск.

Въпреки настояването на настоящия папа, че Бенедикт е като „дядо, който живее в къщата“ и че почетният папа вече няма влияние в Църквата, резултатът е едно тромаво съжителство, което довежда до не едно главоболие.

Между момента, в който той обявява оставката си на 11 февруари 2013 г. и момента, в който тя влиза в сила на 28 февруари, Бенедикт и неговият секретар, архиепископ Георг Гансвайн, едностранно решават, че той ще бъде наричан „почетен папа“ и ще продължи да носи бяло расо, макар и леко променено.

Не се провеждат обширни консултации с канонични юристи, нито пък съществува подобен прецедент. Последният папа, който абдикира, е Григорий XII, който се оттегля като част от политическа сделка за прекратяване на схизма през 1415 г. и прекарва остатъка от дните си в неизвестност на 300 км от Ватикана.

Целестин V пък е папа пет месеца през 1294 г., преди да се оттегли, защото заключва, че в предишния му живот като планински отшелник е имало много повече святост, отколкото във Ватикана с неговите духовнически и политически интриги.

Църковният закон гласи, че папа може да подаде оставка, ако го направи без външен натиск, но липсват конкретни правила относно неговия статут, титла и прерогативи.

Посетители, книги, интервюта

И така след 2013 г. Бенедикт посреща посетители. Много са от Германия и нямат търпение да се снимат с него. Понякога те разказват какво е казал, което само подхранва консервативната, носталгична част от католическата църква, решена да използва думите му като оръжие.

През 2016 г. той публикува мемоари на име „Последните разговори“. Това всъщност е първият път, в който бивш папа рефлектира писмено върху собственото си папство след като то е приключило.

В статия от 2019 г. за католическо списание в Германия Бенедикт свързва скандала със сексуалното малтретиране на деца в Църквата със сексуалната революция от 60-те години на миналия век, която според него е породила общ срив на морала.

Много теолози наричат разсъжденията му дълбоко погрешни и го обвиняват, че се опитва да обвини обществото за нещо, което в действителност е проблем на самата Църква.

Ситуацията става толкова идеологически поляризирана, че се налага той да каже на поддръжниците си, че има само един папа и това е Франциск.

Дори през 2021 г., осем години след като подава оставка, Бенедикт се налага публично да укорява „някои от моите по-фанатични приятели“, които никога не са приели решението му да се оттегли и които отхвърлят легитимността на Франциск.

Защо бившите папи имат нужда от правила

Коментатори казват, че Бенедикт на практика е бил използван от консервативното крило на Църквата в игра на власт срещу Франциск, за да повлияе на избора на следващия папа.

„Почетното папство се оказа безредна институция, уязвима на манипулации“, пише папският биограф Остин Айвъри.

Стига се и до призиви за ясни правила за почетния пост.

„В Католическата църква символите са важни“, казва отец Том Рийс, базиран във Вашингтон католически автор и коментатор за Religion News Service.

„Символите общуват, те учат. Ако не сте папата, не трябва да носите бяло. Да имаш двама мъже, облечени в бяло, седнали един до друг, ги кара да изглеждат като равни, когато те не са“, пише той.

Според Рийз бивш папа не трябва да се нарича папа, трябва да носи червено или черно облекло като кардинал или свещеник и трябва да използва собственото си име – в случая на Бенедикт, Йозеф Рацингер.

Той дори намира подкрепа в лицето на консервативния австралийски кардинал Джордж Пел, бивш ковчежник на Ватикана и близък сътрудник на Бенедикт преди пенсионирането му.

„Протоколите относно статута на папа, който е подал оставка, трябва да бъдат изяснени, за да се укрепят силите на единство“, пише Пел в своя книга през 2020 г.

„Въпреки че пенсионираният папа може да запази титлата „почетен папа“, той трябва да бъде номиниран отново в колегията на кардиналите, така че да бъде известен като „кардинал Х, почетен папа“, той не трябва да носи бялото папско расо и не трябва да говори публично“, пише Пел.

86-годишният Франсис също говори по темата няколко пъти. Той изрази готовност да подаде оставка, вместо да управлява до живот, ако здравето му направи невъзможно добре да управлява Католическата църква. Ако се стигне дотук, той би искал да бъде наричан Епископ Емерит на Рим и да не живее във Ватикана, а в дом за пенсионирани свещеници в италианската столица. „Защото това е моята епархия“, пояснява папа Францис.

Както няма правила за живота на един оттеглил, така католическата общност сега се сблъсква и с въпроса как се погребва бивш папа. Остава да видим как ще бъде почетен той на 5 януари, за когато Светият синод насрочи церемонията.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036