На днешния ден се навършват точно десет години от най-големия трансфер на български футболист. На 1 септември 2008 година Димитър Бербатов премина от „Тотнъм“ в „Манчестър Юнайтед“ срещу 30.75 млн. паунда.
[ad id=“225664″]
На днешния ден се навършват точно десет години от най-големия трансфер на български футболист. Димитър Бербатов премина от Тотнъм в Манчестър Юнайтед срещу 30.75 млн. паунда на 1 септември 2008 г. и с това беляза името си завинаги в историята на клуба.
Нашето момче беше най-скъпият трансфер на легендарния мениджър сър Алекс Фъргюсън, а известно време се задържа и като най-скъпата покупка на „червените дяволи“. Затова, десетилетие по-късно, клубът се сети за бившата си звезда и поиска от него да опише в очерк кариерата си за клубния сайт.
Изповедта на Димитър Бербатов – Бербо:
На път за Манчестър
„Когато бях на самолета за Манчестър, аз вече носех червената фланелка. Е, поне в ума си. Разбира се, хубаво е да имаш оферти и от други клубове, защото това означава, че играеш добре и че се забелязва. Но аз вече си представях как играя със Скоулс, Гигс и другите от Юнайтед.“
„За мен историята е много важно нещо. Да уважаваш историята, която имаш, е важна предпоставка да имаш бъдеще като клуб. А и Юнайтед имаше всички тези легендарни футболисти. Така че от момента, в който агентът ми каза, че Юнайтед ме иска, резултатът беше повече от ясен.“
Боже, щях да получа инфаркт!
„Така че ние си вървим с агента ми и си говорим, после изведнъж поглеждам нагоре и виждам, че Сър Алекс ме очаква. Щях да получа инфаркт! Какво! По! Дяволите! Аз съм просто едно момче от малка държава, а мениджърът на Манчестър Юнайтед, само седмици след като е спечелил Шампионската лига, идва да ме вземе от летището. Значи наистина ме иска.“
Когато бях хлапе…
„Когато си хлапе, разбира се, ти си мечтаеш за този момент. Особено, ако израстваш в комунизъм в България, какъвто беше моят случай. Тогава ставах в 6:00 часа сутринта и се редях на опашка за хляб, заедно с родителите си. Добре, че те го направиха като игра за мен, та не осъзнавах добре какво се случва.“
„На тези опашки първо отиваше баща ми, чакаше един час, след това майка ми го сменяше за още един час, после отивах аз, големият син, и стоях още един час и накрая идваше по-малкият ми брат. Редувахме се на тази опашка, за да запазим реда си, а тя беше дълга сигурно километри.“
„И това, само за да си купим хляб! Когато дойде редът ти, ти си сам и купуваш насъщния. Ако си изпуснеш мястото, някой го взема, а ти нямаш какво да ядеш.“
Когато изядем всичко, се чудим – какво ще ядем после
„Дори като поотраснах и отидох да тренирам в големия град, в София нещата също не бяха лесни. Делиш стая с четири други момчета, а родителите ти пращат някакви буркани, за да имаш какво да ядеш. Тогава всеки от четирима ни слага бурканите си на масата, събираме се и казваме: „ОК, какво имаме за ядене днес?“ И когато ги изядем, се чудим какво ще ядем после.“
[ad id=“263680″]
„Така че ако имаш някакви остатъци, събираш ги на топче, защото така или иначе са мазни, намазваш ги с масло или нещо подобно и си правиш ядене от това. Това е нещото, което те свързва с тези момчета, с този отбор. И точно заради тази връзка станахме шампиони при юношите, защото немотията ни обедини.“
Тъжнотиите и трудностите ти слагат усмивката на лицето. Това уча дъщерите си
„Точно тези неща, тези трудности, докато растеш, сега ти слагат една усмивка на лицето, защото оценяваш миналото и знаеш къде си сега и го оценяваш. Това бяха много важни уроци за мен. Това се опитвам и да науча дъщерите си. На тях не им се налага да се редят на опашка за хляб или да си правят ядене от остатъци и трохи, но им правя нещата малко трудни понякога, просто защото трябва да е така.“
За баща ми – с любов
„И знаете ли защо знам, че трябва да е трудно? Знаете ли колко много футболни таланти имахме навремето в България? Повечето от тях дори бяха по-добри от мен! Баща ми беше футболист също и когато се разхождахме, спирахме покрай някой човек и той ми го посочваше.“
„Казваше ми: „Митко, виждаш ли този човек там?“ И ми посочваше или някой бездомник, или някой не толкова окаян, но беден и скъсан човек. И продължаваше: „Знаеш ли кой е този човек? Той беше страшен футболист, беше силен, съсипваше съперниковите защити. Знаеш ли какво му се случи? Той си мислеше, че е голямата работа, започна да пие, да преследва жените, нямаше правилните хора около себе си и виждаш къде е сега. Той беше един от най-големите таланти, а сега е никой и няма нищо.“
„Времето минаваше и виждах все повече хора с подобна съдба. Общото между тях беше, че имаха много талант, но се вслушваха в лоши съвети, правеха лоши избори и свършваха на бунището. Тогава това е постоянно в главата ти, този пример, и стои там, дори и да не искаш.“
Всичко помня – просто, защото е истина…
„И това става като механизъм, който ти помага да вземаш директно правилните решения. Е, може би не винаги, но много често постъпваш правилно. Дори и да не знаеш, че правиш именно това. Все още го помня, просто защото е истина.“
„Тези хора просто нямат никого до себе си, който да им каже, че това е лошият път и да им покаже правилния. Да им каже, че малко трябва да страдат, но ако го направят, ще спечелят във времето занапред.“
„Помня даже някои от играчите, с които тренирах, как купонясваха след мач, понякога и преди мач. Те ми казваха: „Бербо, хайде да излизаме, живееш само веднъж!“. Но аз не бях по тази част тогава. Дори и сега не съм. Моята цел беше да стана голям футболист. Трябваше ми да постигна нещо голямо, особено с тези изкушения около мен. Не искам да приключа на улицата, искам да съм независим.“
„Така че винаги работех здраво. Дори когато бях много малък, тренирах постоянно. Бях постоянно пред блока, вдигах си високо топката и се опитвах да я контролирам. Никой не ме караше да го правя, никой не ми показваше как да го правя, аз го правех сам, защото ми беше интересно.“
Само аз и топката
„Тогава нямаше телефони, нямаше Фейсбук, нямаше Инстаграм. Само аз и топката. Майка ми ме викаше да ям, но аз й отвръщах: „Махай се, не съм гладен, нямам нужда от ядене.“ И продължавах да ритам топката. Дори и да нямах приятели около себе си, не спирах да ритам сам. Знаете как бразилците изпипват ударите си на плажа, аз го правех така на асфалта.“
[ad id=“236993″]
„Ние нямахме изкуствена трева в училищните дворове, само груб асфалт. Топката там отскача високо, трябва да я контролираш някак и това ти става някак като навик. Не се и замисляш дори, а по някое време започваш да го оценяваш. Точно така си изпипваш техниката.“
„На тези настилки, между другото, ако паднеш, колената ти кървят, плаче ти се. Но на никого не му пука, че си на земята, всички играят футбол и мислят само за това. Така че ставаш, кървиш и играеш. Какво толкова?“
„Имаш само един чифт обувки, които след доста време на носене стават на дупки, защото не можеш да си купиш други. Но ги облепваш с тиксо и продължаваш да ги носиш. Така се получаваха нещата за нас в Източна Европа.“
И може би един ден подписваш с „Манчестър Юнайтед“, а сър Алекс те чака на летището.
„Ти просто играеш футбол, а ако искаш да успееш, работиш усилено, слушаш правилните хора и постъпваш правилно. И тогава… Не знам какво е точно, но просто планетите ти се подреждат по правилния начин. И може би един ден подписваш с „Манчестър Юнайтед“. И може би сър Алекс те чака на летището.“
„А този ден беше една лудост, когато подписах с Юнайтед. Толкова, толкова луд ден! Цял ден чаках на телефона, за да видя дали ще стане сделката. Накрая стана като по филмите – драматична финална развръзка, потене до края.“
„И после седя в колата до Фъргюсън. Беше толкова смешно и странно, седя си аз в колата до сър Алекс, гледам го с почит и си мисля: „Какво да кажа сега? Какво би трябвало да кажа?“ И питам: „Как сте? Как е времето навън?“
„Никога не съм добър в разговорите. Всеки, който ме познава, знае, че не обичам да си бъбря напразно. „Как си, бля-бля-бля“… Ако имам да казвам нещо, го изстрелвам направо. И в тази ситуация стоях неловко.“
„Погледнах агента си, той погледна мен, не знаехме и двамата какво да правим. Сега тези моменти ме карат да се смея и и ме правят щастлив, макар тогава да бяха странни. Сър Алекс беше толкова мил. Забелязал съм, при това и при много други успешни мениджъри, играчи и хора като цяло, че дори и да са много по-успели от останалите в своята сфера, те имат качеството да се отнасят с останалите в нея с уважение и внимание.“
„С мен той просто реши, че трябва да дойде на летището и да ме чака. Това ме впечатли най-много. Хора като него се опитват да те издърпат на тяхното ниво, в техния свят. Това е много специално. Така че отидохме да подпишем документите.“
За лицето на мениджъра ми, който ми е като втори баща
„Спомням си, че всичко беше поставено пред мен директно за подпис и трябваше да бързаме много, за да хванем последния възможен момент от прозореца. Хайде, хайде, хайдееееее… Накрая, свършихме всичко навреме, и можеше да се види облекчението и щастието по лицата на всички.“
[ad id=“236999″]
„То беше изписано на лицето ми, на лицето на мениджъра ми, който ми е като втори баща, както и на всеки друг в стаята. В този момент аз просто бях на върха на света.“
„После на моята първа тренировка бях много срамежлив. Щях да играя с всички тези момчета, с които винаги съм искал да го правя, беше наистина лудост. Понякога тази срамежливост ми пречи да съм по-отворен. Аз съм много затворен човек по принцип, а има хора, които отиват на първата си тренировка и раздават поздрави на всички, сякаш винаги са били в живота им, а не се виждат за първи път.“
Първа тренировка, Фъргюсън, Скоулс, Роналдо са там. Вътрешно танцувах от кеф
„Аз не съм такъв, аз съм затворен и срамежлив, просто съм такъв в подобни ситуации. Но всички бяха толкова мили с мен, просто изживявах мечтата си. Първа тренировка, Фъргюсън, Скоулс, Роналдо са там… Вътрешно танцувах от кеф.“
„Всеки беше различен. Винаги някой беше по-добър от другия в даден аспект и обратното. Гледах Гигси, който се грижеше изключително добре за себе си, а беше в края на 30-те си години. Иигра може би до 40? Или повече? Гледам го и си казвам: „ОК, Бербо, можем ли да го направим и ние? Поне се опитай, гледай го какво прави, учи се.“ Йога? Изглежда толкова лесно.“
„Може би и ДНК-то помага, но начинът, по който тренираше, по който се грижеше за себе си, почивайки тогава, когато трябва да почива, разтягането му след тренировка, всичко това те кара да даваш повече от себе си. Същият беше и Скоулси. А имах и Роналдо тогава в първата ми година, който тренираше като откачен, наистина до полуда.“
„Трябва да обръщаш внимание на тези неща. Особено ако искаш да си толкова добър, колкото другите момчета. А ти трябва да бъдеш. Ако в съблекалня, пълна с толкова егоцентрични играчи, но победители и шампиони, ти не се опитваш да си като тях, да ги доближиш, простио нещата няма да ти се получат.“
„Всеки в този отбор, на своята позиция, в своята кариера, искаше да е най-добрият в света. Всеки постигаше различни нива на успех. Някои отидоха директно на върха на света, както направи Рони (бел. ред. Роналдо), някои отидоха в самото му подножие, но всички опитаха да се качат горе високо.“
„Дори и да не успееш да се изкачиш на самия връх, трябва да дадеш абсолютно всичко от себе си да го направиш. Иначе какъв е смисълът? Дори и да не си имал психика на победител, покрай тези играчи ти придобиваш такава от само себе си.“
И…щеш-не щеш, придобиваш психика на победител
„И когато излизаш на терена, още в тунела чуваш всичко, което ти трябва, за да се мотивираш. На път към „Олд Трафорд“ спикерът обявява: „Дами и господа, излизат шампионите на Англия, шампионите на Европа, шампионите на света – Манчестър Юнайтед!“ Побиват те тръпки!“
„В този тунел се чувстваш на друго ниво. Който и да е другият отбор, той вече се чувства под твоето ниво и навярно го знае. Дори и да не сте заедно с противника в тунела, с периферното си зрение долавяш неговия смут. Той вече е загубил мача, край!“
„Бербо, стягай се, следващият идва.“
„Е, разбира се, много помага да имаш Роналдо, Рууни, Гигс и всички други момчета. И излизаш на терена. Спикерът продължава да говори всички тези неща и ти поглеждаш към момчетата от другия отбор. Изражението на лицето ти сякаш казва: „Знам, пичове, знам, точно затова работих толкова много“.“
[ad id=“218548″]
„В първата си година в клуба спечелих и първата си титла на Англия. Просто не можех да повярвам, вътрешно подскачах от удоволствие. Когато вечерта след награждаването се прибрах у дома, наистина започнах да скачам на леглото, защото никой не можеше да ме види. Ходех гол из вкъщи, само с медала на гърдите си и щуреех.“
„Но после отивам в съблекалнята, Гигси е сложил 110-ия си медал или нещо такова и той ми казва: „Бербо, стягай се, следващият идва.“ Ние бяхме спечелили лигата преди няколко минути и този успех вече е забравен, преследваме следващия!“
„Аз бях… Казвам си: „ОК, може ли само още пет минутки. Хора, спечелих ПЪРВАТА си титла ТОКУ-ЩО! Сещате ли се? Не, че е толкова специално, нали…“ А виждаш, че за останалите си беше едва ли не в реда на нещата. Сигурно и за мен щеше да е същото, ако бях спечелил толкова много медали. Но в съблекалнята винаги всички се стремяха към следващата цел – следващата титла, следващата купа, следващата Шампионска лига. Така правят победителите, беше невероятно.“
За българско момче като мен, идвайки от такава малка страна, бях наистина горд
„За българско момче като мен, идвайки от такава малка страна, бях наистина горд. Израснах в комунизма, нямах щастието да се радвам на добра инфраструктура, нямахме добри игрища в страната ми, ако нямах късмет, можех да остана в страната ми цялата ми кариера.“
„За мен беше много трудно да дойда в Англия, но като постигнах успеха, беше ми много по-сладко. Трудностите, превъзмогването им… Всичко това направи нещата много по-сладки за мен. И не на последно място, бидейки сред тези момчета, беше невероятно.“
Всичко е заради отбора, защото всички искаха да са победители
„Дори да не говориш много, трябва да гледаш. Ако искаш да ги питаш нещо, отиваш и го правиш, те винаги ти дават съвет. Или когато са сурови с теб, те го правят, защото понякога имаш нужда да бъдат такива с теб. Това не е детска игра или нещо, което трябва да приемеш вътрешно. Всичко е заради отбора, защото всички искаха да са победители.“
„Вижте Видич! Видич ми беше много близък, защото аз бях роден близо до границата с Македония и за мен тези страни – България, Македония, Сърбия, Хърватия – бяха много общи. Разбирам езика без проблем и мога да го говоря. Всички сме братя там.“
„Беше натурално да имаме такава добра връзка, защото знаех откъде идва той, знаех, че по едно време му се е наложило да преживее войната в Сърбия. Така че е хубаво да имаш такъв човек, когато отиваш в нов отбор, защото той те познава донякъде.“
Вида беше толкова смешен! Още се чуваме с него
„Минали сте през много, за да стигнете дотук, говорите един език, а той винаги ми е помагал. Той беше много забавен, хуморът му беше страхотен. Ако не го познаваш, би му се обидил, но Вида беше толкова смешен! Аз още се чувам с него, страхотно момче.“
„И да тренираш всеки ден срещу него, не беше трудно… беше кошмарно! Нали знаете, че има играчи и отбори, които просто не искаш да срещаш. Поглеждаш съперника и си казваш: „О, не и днес, не съм в настроение за това.“ Вида беше един от тези играчи.“
„Когато бях в Тотнъм, той винаги беше кошмарен съперник. А на тренировка винаги беше като война за него. Нямаше значение кой излиза срещу него – Роналдо, Рууни, аз – нямаше значение. Всеки беше наритан. И когато играехме в официалните мачове, толкова много се радвах, че е в моя отбор…“
[ad id=“225664″]
„След мач винаги идваше в съблекалнята я с рана, я с цицина, я кървящ, но виждаш, че правеше това винаги за отбора. Той буквално слагаше главата си на това място заради целия отбор. Така че ако успехът беше много по-сладък за мен, знам, че беше такъв и за Вида.“
„Той е минал през същото като мен, дори по-лошо, заради войната. Когато отидеш в Сърбия, дори сега виждаш душки от куршуми по някои от високите сгради. Така че Вида е минал дори през по-тежко и знам, че успехът му е още по-сладък.“
Сър Алекс винаги ни караше да се чувстваме специални
„И в такъв отбор имаш играчи като мен и него, плюс тези, които винаги са били част от Юнайтед, всички са с различни персоналности, и над всички тях е Сър Алекс, защото той можеше да разговаря с всеки един и да ни мотивира.“
„Понякога на тренировка той идваше, докато разгряваме или правим упражнения, и го виждаш, как говори с всеки от играчите по отделно. Един ден го виждаш да си говори с играч за минутка-две, после на другия ден с някого другиго, може би за по-дълго. Винаги ни караше да се чувстваме специални.“
„Винаги се виждаше, че играчите реагират по начина, по който той искаше от тях след такава сесия. Това показваше огромното качество на неговата психология. Той можеше да говори с всеки един по отделно. Трябва да си различен с всеки един човек, с всеки футболист.“
„Все пак ние сме с голямо его, някои са и поразглезени, така че трябва да знаеш как да разговаряш с всеки. С някои трябва да си нежен, с други забавен, с трети – ядосан. А той имаше правилния и точен подход към всеки.“
„Това просто е Сър Алекс! Има към милион титли, милион отличия и милион постижения, така че стоиш и слушаш! Когато той говори, се чувстваш специален, а футболистите искат да се чувстват специални. Дори за 5-10 минути да е, ти се чувстваш специален и ставаш завинаги част от отбора.“
„Той винаги ти обръща внимание, дори да не играеш. Беше страшен мотиватор! Дори мотивиращите му речи преди мач… О, мотивиращите му речи! Те бяха като от филм понякога. Говореше ни понякога за живота си, как е започнал на пристанищните докове, за отношенията му с баща му, говореше за другите хора по света, които не са такива щастливци като нас и накрая си казваш просто:
„Човече, просто излизам там и ще изям някого на терена!“
„Така че просто излизаш на терена и даваш абсолютно всичко, на което си способен. Това беше най-малкото, което можех да направя. Все пак човекът дойде на летището и ме посрещна.“
