Между бизнес и джамбазлък няма знак за равенство! До този извод може да стигне всеки непредубеден след разговор с г-н Нисим Арон Коен

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 100, 1990 г.
МЕЖДУ БИЗНЕС И ДЖАМБАЗЛЪК НЯМА ЗНАК ЗА РАВЕНСТВО!
. ДО ТОЗИ ИЗВОД МОЖЕ ДА СТИГНЕ ВСЕКИ НЕПРЕДУБЕДЕН СЛЕД РАЗГОВОР С ЧОВЕК КАТО ПРЕЗИДЕНТА НА ФИРМА „КОНИ ТЕХНОЛОДЖИ“ Г-Н НИСИМ АРОН КОЕН
Мълвата бързо набра скорост: незнайно как родила се еврейска фирма, в престъпна връзка с представители на бившата партийно-стопанска номенклатура на Стара Загора разграбва България. Обвиненията се сипят по митинги и от страниците на отделни партийни издания, като фактите са обвити в мъглата на общата и добре позната десетоноемврийската фразеология. (След „обвинителите“ няма нито един професионалист журналист, което пренасочва гнева към тях – страхувате се, купиха ви…) Опитите за конструктивност опират в каменната стена на неразбирането, че квалификацията „престъпник“ е от компетентността на съда. Безгрижно се заявява: „Карай, сега е революционно време, комунистическите закони не важат!!!“ В скоби бих припомнил едно подобно изявление на бившия ни „вожд“ пред млади писатели за току-що приетия от парламента Кодекс на труда. И докато търсехме изход от ситуацията, предложи го самият потърпевш – президентът на фирма „Кони технолоджи“ г-н Нисим Коен.
КОЙ СТЕ ВИЕ, Г-Н КОЕН? Пенсиониран полковник от израелската армия, бивш командир на дивизия, женен, с българско поданство, собственик на фирма „Кони технолоджи“, която има свои клонове във Виена, София и Стара Загора, Предмет на дейност – производство и търговия със селскостопанска продукция. Платен данък върху печалбата за м.г. в полза на българския републикански бюджет 93 000 лева. Фирмата е шеста в списъка за регистрация след приемането на Указ 56. Останалото… – Вероятно трябва да го търсите в т.нар. „пране на мръсни пари“, господине! – Усмивката е иронична, за да последва допълнението: – Ако можете да обясните какво имате предвид под „мръсни пари“! Не се наемам да дам определението, а и готовността на събеседника да разтвори пред експерти счетоводните книжа на фирмата, без при това да е задължен да го стори според съществуващите не само у нас закони. – Непрофесионалният подход винаги ме е дразнел, защото аз трябва да съм луд, за да върша тази дейност там, където евентуално са спечелени. Колкото до представителството ни във Виена, познавачите могат да кажат какво представляват там данъчните власти. Обвиненията, че съм свързан с представители на бившата старозагорска партийно-стопанска номенклатура… Да, вярно е, ако имат предвид взаимоотношенията ни с г-н Атанас Атанасов, бившия генерален директор на ДФ „ДЗУ“. Но те съвсем не са тайна и аз публично съм заявявал, че съм в Стара Загора, заради него, заради това, че той ме убеди да инвестирам в този район. Бил съм го назначил за директор на клона на „Кони технолоджи“ в града. Да, вярно е, но не заради приятелските ни взаимоотношения, а защото той е специалист, с огромен опит и възможности… Съжалявам, че някои среди ще разберат това твърде късно… Не бих коментирал проявите и изявленията на бивши негови подчинени като г-н Живко Желев, защото документите са повече от красноречиви.
ГЪСКИ БЕЗ ДРОБ И МИЛИОНИ ОТ ЧУЖД ДЖОБ? 200 000 малки гъсета (всяко закупено за 2,5 долара от Унгария) ще трябва да пристигнат в районите на 6 български ТКЗС из някогашния Старозагорски окръг, за да създадат работа и добре платено положение на 225 души. Звучи невероятно или като реклама, но проектът, предложен от група експерти, е вече в ход, а 4 милиона долара са на път да влеят живинка в доста изстиналото тяло на селското стопанство. -Проектът е дело на хора, в които аз вярвам и той наистина ще струва много, но ако бъде реализиран докрай, от него ще има полза не само Нисим Коен, но и България, в която аз съм роден. Убеден съм – бъдещето на тази страна е не толкова в индустрията, колкото в селското стопанство. Дали е прав собственикът на „Кони технолоджи“ ще се произнесе бъдещето, но посетилите преди време на негови разноски Израел ръководители на селскостопански бригади могат да потвърдят едно – тази малка страна, с две трети пустинна територия, е постигнала чудеса. Как? Е това си е фирмена тайна, но в основата са интелектът, желанието да инвестираш (дори с риск от провал) и трудолюбието. Имаме ли ги у нас? Нисим Коет го твърди. Доказателства? Фактът, че първата сделка на фирмата вече втора година носи на България по 125 000 швейцарски франка печалба, както и доходите за селските стопани, предали своята продукция на „Кони“ това лято не будят съмнение. Бъдещето? То е сред контурите на останалите проекти за внос на селскостопанска техника и технологии за отглеждане на памук, царевица и цветя от Израел. Предвижданите инвестиции са от 1 милион долара. Можем да прибавим спонсорирането на баскетболния отбор-жени „Електрон“ с около 20 000 долара на сезон, издръжката на вестник „Южна поща“, даренията за Народна опера – Стара Загора… Нека отбележим (толерантността го изисква!): не от печалбата на фирмата, а от спестяванията на нейния президент. Познаващите законите в България ще разберат това уточнение. – Аз съм бизнесмен, но не и джамбазин. Образът на бизнесмена не съвпада с картинката на човека – машина за пари, която твърде дълго рисуваха в България. Имам своите слабости и не желая да изглеждам луд или герой, който инвестира, воден само от алтруизъм. Но никога не бих си позволил да печеля от дефицита и да извличам пари от джобове и без това продънени от инфлацията.
Тук можем да спрем, за да се запитаме – толкова ли сме богати, че можем да върнем протегната за делова дейност ръка? Или сме я докарали дотам, че да виждаме само собствените си пороци в другите? Не бих искал да вярвам в утвърдителния отговор и на двата въпроса. Аз поне считам, че може да бъде купен само онзи, който желае това.
Христо ХРИСТОВ