Бийте журналистите. “Казаха го по телевизора”

Факти: “Българската журналистика малко я бият. Трябва да я пребият с камъни. Нивото й днес е такова. Това е абсолютното дъно!” Колко журналисти трябва да набие Стоичков, за да разберат, че не обича да го снимат? “Що не снимате Пеевски, снимайте Бойко Борисов? Що не снимаха сватбата на Лукарски?”  Думите са на Любен Дилов-син в сутрешния блок на Нова телевизия. Поводът го знаете и е до болка втръснал –Христо Стоичков, сватбата на дъщеря му и оплакването на екип на вестник “България днес”, че е бил нападнат от Камата.

Размисъл: Няма да говоря за Стоичков. Друго ме изуми. Очевидно за Любен Дилов-син напоследък важи с пълна сила онзи лаф – “нищо не очаквам и пак съм разочарован”. Та и аз така.

1. Изявите на публични личности в национален ефир задължават. Когато имаш претенции да си някакъв обществен ментор, политик, писател, водещ, издател на вестници и всичко, което е бил Дилов през годините, не е лошо да си мериш приказките, нали. Щото служиш за пример. И носиш отговорност пред обществото.

2. Общият знаменател. Демонизирането на цели професии и гилдии, лепенето на етикети и натикването на всички в казана на лошите е не само некоректно, но и опасно. Щото те “гнилите ябълки” във всяка една професия не се обиждат, страдат читавите.

3. Цял живот си служиш със слово и накрая свеждаш диалога и решаването на проблемите до “юмручно право”.

4. Изключително е трогателно хора, участвали в проекта “България без цензура”, да имат претенции към журналистите “що не снимате Пеевски”? А и винаги е много “достойно” да изискваш смелост от другите. То по тази логика, що не го снимате Вие, господин Дилов? Дайте пример, покажете как се прави и що е то качествена журналистика, която не заслужава шамари!

5. От изказването му разбрахме също, че законите трябва да се спазват. Ако някой не ги спазва е нормално да го намлатиш. Това, явно, е законно.

6. Аман от агресия, език на омраза и разделение. Аман!

7. Утре някой ще излезе и ще каже в национален ефир: “Всички, работили в ТВ7, да ги убият с камъни. А тези, които обикалят сутрешните блокове и ръсят глупости – на клада. Не е готино, нали? Ще си позволя да перифразим онази приказка: “Като дойдоха за Любо-Диловците, нямаше кой да ги защити”.

И да, не се чудете и не цъкайте с език, ако утре в някоя махала набият журналистически екип. Журналистиката трябва да се бие с камъни. Тя си го заслужава, щото е ударила дъното. “Казаха го по телевизора”.

шаш.бг