Близки, колеги и приятели се простиха с Николай Волев

Стотици близки, приятели и колеги се простиха с големия ни режисьор Николай Волев.

Той почина на 78-годишна възраст, след като падна от прозорец на таванско помещение в къщата, в която живее. Волев остава в историята на родното кино, като създава обичани от поколения филми като „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“ и „Козият рог“ и други.

Сред опечалените бяха филмови и телевизионни дейци, както и популярни актьори като Елена Петрова и шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев.

Николай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. През 1967-1968 г. учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).

През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище, в класа на Майк Лий  (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 г. работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „Бояна филм“. От 1991 г. работи на свободна практика.

Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата „Сребърен дракон“ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.

През 1987 г. за документалния си филм „Дом № 8″ (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. През 1993 г. излиза документалния му филм „Вестникарската война“, а през 1999 г. –  документалните му филми „За смъртното наказание“, „Бърза помощ“, „Зимна приказка“, „Вечният любовник“ и „Кремиковци – снимка за спомен“.

Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е „Двойникът“ (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват „Господин за един ден“ (1983), за който получава наградата  за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., „Да обичаш на инат“ (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда „Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите – на 17-ия кинофестивал  във Варна, както и таграда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.

През 1989 г. за „Маргарит и Маргарита“ (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма „Козият рог“ (1994), на който е сценарист, получава „Златна роза“ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм „Огледалото на дявола“. Последният му игрален филм е „Извън пътя“ (2017).

По време на десетия международен „София филм фест“ през 2006 г. Николай Волев получава „Наградата на София“ за цялостен принос към киноизкуството. През 2018 г. излиза автобиографичната му книга „Девствената проститутка“.  През 2024 г. е премиерата на  втората му театрална постановка „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала“ по пиесата на британския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „Сексът – начин на употреба“ е поставена през 2018 г.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …