Блокадите на улици и пътища – законни или незаконни?

Блокираният от протестиращи Орлов мост в столицата

Адвокати и университетски преподаватели по право защитиха правото на граждански протести чрез блокада на пътища. С отворено писмо и петиция те обявиха, че това не е незаконно действие. Сред подписалите са бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов, експертът по защита на правата на човека Михаил Екимджиев, председателят на гражданското сдружение „Правосъдие за всички“ Велислав Величков и преподавателят по европейско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Христо Христев.

Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание, шефовете на парламентарните групи, Министерския съвет, областните ръководства и кметовете на общините.

Авторите посочват, че са подели инициативата за писмото и петицията заради „зачестилите неверни публични изявления на висши държавни и общински служители за незаконосъобразност на действащите пътни блокади на територията на страната“.

Блокадата на оживени кръстовища и възлови пътища е използвана в последните седмици като протестен акт от граждани, недоволни от управлението на правителството на Бойко Борисов и от действията на главния прокурор Иван Гешев.

Тезата за незаконност на затварянето на кръстовища и пътища е повтаряна многократно от представители на правоохранителните органи и от недоволни граждани в социалните мрежи.

Най-остра критика към блокадите на Орлов мост и Университета в София отправи председателят на НФСБ Валери Симеонов. Неговата партия е коалиционен партньор на ГЕРБ в управлението.

„Призовавам премиера Бойко Борисов, МВР и всички компетентни институции да влязат в правомощията си и да прекратят незаконните блокади в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и всички останали градове, където има такива. Подобни действия на протестиращите са издевателство и терор над обикновените граждани, които съблюдават реда и закона“, каза Симеонов пред медии преди две седмици.

Според авторите на писмото, когато има ненасилствени протестни граждански действия, те попадат под охраната на този член от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ), който „гарантира свободата на събранията, пряко свързана с правото на изразяване на политическо мнение и на участие в политически дебат“.

Юристите посочват, че „практиката на Европейския съд по правата на човека – задължителна за приложение от всеки един български държавен орган, е категорична, че организирането на демонстрации чрез протести играе съществена роля в политическата история на европейските държави, поради което последните имат позитивното задължение не само да толерират такива действия, но и да защитават това право от насилствени безредици чрез контрадемонстрации“.

На обратното мнение са други юристи, които също намират правни основания за тезите си.

Според преподавателя по Конституционно право в Софийския университет Орлин Колев „упражняването на индивидуалните права на група граждани, било то и в колективистична форма, не следва да бъдат за сметка и да възпрепятстват упражняването на индивидуалните права на другите граждани. В противен случай напускаме полето на правовата държава – принцип, уреден в член 4 на Конституцията, който сочи, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната“.

Ваня Русева