Блъсков утрепа Костов и Прокопиев, взриви култова кръчма на „Черковна“

„Стив Ханке е един изключително интелигентен човек, който винаги е заемал големи постове. Той е изключително информиран и нищо чудно куфарчето му да е пълно с някои работи“, обясни Петьо Блъсков в ефира на Кнал 3.

„Какво извинение ще иска Иван Костов, като от 92-ра година този човек тормози и хората и държавата и публиката. Иван Костов е баща на политическата корупцията в България. Забърка тестото, забърка маята, показа как се пече тази баничка.“ Това каза Петьо Блъсков – главен редактор на вестник Труд, в предаването на Канал 3 „Офанзива с Любо Огнянов“.

„Славчо Христов беше главния управител на кръчмата на „Черковна“, която се казваше „Вечерна среща“, той се беше там кръчмар и беше много добър, той беше много близък на Костов и какво се случи? Взеха „СИБАНК“, „Златни пясъци“ и в последствие той си отиде някъде, има си туризъм има си комплекса и т.н.“, допълни той.

„Иво Прокопиев пък тръгна от „вестникарлъка“. Той го стартира с пари „Ройтерс“, 93-та година му дадоха едни 100 000 долара и постепенно той се завъртя в бизнеса, вклини се в едни финансови сделки, неговите фирми даваха съвети и в последствие стана бизнесмен.“, каза още Блъсков. Той коментира и фалшивите новини: „Фалшивите новини са един тъпашки мит, те са част от играта, откакто съществува новинарския свят и ще шестват и шефстват докато свят светува“, отбеляза той.

„Програмирани милионери не е имало, но имаше хора, които са близки до комунистическите велможи и успяха по един или друг начин тази близост да я капитализират Г-13. От друга страна те притежаваха едно предимство, което е много сериозно, те притежаваха силата на информацията“, каза Блъсков.

„Знаеха кой бизнес, кое предприятие става и кое не. Да се говори само за хората от Г-13 твърде много ограничава нещата. Имаше толкова много мишоци и котараци, които изобщо не се показваха, като лисиците, които на пазар не ходят, които тихо и кротко си направиха сделките с информацията и контактите, които имаха. Г-13 представляваше една еуфорична група, като при някои от тях еуфорията се превърна в тежки бизнес-интереси, толкова тежки, че даже някои от тях си отидоха“, разкри още главният редактор на в. „Труд“.