Стара Загора

Бойко Борисов писал шестица на шефа на пожарната в Стара Загора

Публикуваме интервю на старозагорския журналист Матей Бонев със Стоян Колев, директор на РД ПБЗН в Стара Загора, за когото благодарността на пострадалите при пожар обикновено е стаена в изплашените им очи. Този и други текстове на Матей Бонев са събрани в книга със заглавие „40 лица от града на липите“, която излезе от печат в края на януари 2017 година.

[ad id=“263680″]

Шефът на старозагорската регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Стоян Колев е от коляно на потомствен полицай. Баща му Пеньо работи дълго време в районното управление на МВР в Чирпан. Пенсионирал се като зам.-началник на управлението. Вуйчо му Мито, брат на майка му, пък е бил пожарникар. Когато решил да кандидатства в пожарникарския факултет на полицейската академия, баща му го скастрил къде на шега, къде наистина. „В моята къща пожарникар няма да влезе…“, рекъл старият, очевидно притеснен като полицай, че огнеборците се смятат едва ли не втора ръка служители на МВР. Стоян обаче не се поколебал. Имал и основание за своя избор. Математиката, която била основният изпит за пожарникарите, му вървяла повече от българския език и литературата. С него пък кандидатствали в другите факултети на академията. Стоян признава, че навремето наистина е имало пренебрежително отношение към огнеборците. Незаслужено и с нищо необяснимо. Но с годините професията на хората, които воюват с огъня, заема своето достойно място в системата на МВР.
Стоян завършва академията с много добър успех – 5,25. Сред преподавателите бил и бившият премиер Бойко Борисов. „Водеше ни психофизическа подготовка, беше строг, но справедлив преподавател“, лаконичен е Стоян и дава да се разбере, че не би искал да задълбаваме в тази посока. Единственото, което добавя е, че Борисов му писал шестица по този много важен според него предмет. „Ако не се владееш в трудна ситуация, които са ежедневие при нас, си загубен и не си за тази професия“, аргументира се той.

[ad id=“225664″]
Стоян Колев започва в районната противопожарна служба в родния Чирпан от най-ниското стъпало – като инспектор в дежурната смяна. Помни като сега първия си голям пожар – в чирпанското село Винарово. Когато огнеборците пристигнали, като факла горяла стопанска постройка в частен двор. До нея като в детски конструктор били долепени още няколко подобни сгради и навеси. В тях стопаните отглеждали домашни животни и съхранявали фураж и инвентар. „Свършихме най-важното – успяхме да изведем хората и животните от огнения ад, спасихме от опожаряване и къщата“, припомня си със задоволство и сега Стоян. В такива мигове според него хората са сащисани от връхлетялото ги бедствие и дори не им идва наум да благодарят. Благодарността обикновено е стаена в изплашените им очи. А понякога получават наистина много мили жестове от благодарни хора. Веднъж просълзен дядо, чийто имот спасили, им донесъл буркан мед.
Според пожарникарския фолклор в началото всеки огън може да се загаси с чаша вода. Стоян е съгласен, че бързата и навременна реакция е решаваща. Но самият той има своя максима, смята, че „огънят се гаси най-добре с огън“. С онзи плам, решителност и себеотрицание, които носят огнеборците. Като на 13 юли 2000 г., когато чирпанските пожарникари реагират на сигнали за повече от 20 пожара в общините Чирпан и Братя Даскалови. В село Марково се борили буквално за всяка къща. Извели на безопасно място възрастните хора, пострадали нямало, но за жалост огънят погълнал домовете на 5-6 семейства. Или пък лятото на 2007 г. Стоян вече бил шеф на районната служба в Чирпан и нямало кой да го смени след първите 24 часа. Останал три денонощия като Гюро Михайлов да пази 5-те села между Малък дол и Верен. „Пожарът се разрази в горски масив, вятърът постоянно сменяше посоката си и можеше да влезе вътре в селищата“, припомня си битката с огъня Стоян. Спрели го в дворовете на първите къщи във Верен.

[ad id=“225664″]
През 2009 Колев оглавява най-голямата противопожарна служба в района – в община Стара Загора, а от 2012 година официално и регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Това е период, в който на огнеборците бе дадена заслужено по-голяма самостоятелност и тежест в системата на МВР. Те поеха и нови ангажименти по защитата на населението съвместно с Гражданска защита. „Тази организация на работа определено е по-ефективна, пестим и време, и ресурси“, посочва комисар Колев. Намалели са и фалшивите обаждания, тъй като диспечерите от центъра правели задължително обратна проверка по спешния тел. 112 и всичко се записвало. „За жалост срещу човешката небрежност, нехайство и глупост все още сме безсилни“, признава пожарникарският шеф. Според него почти всяко лято над 90 на сто от пожарите са предизвикани от човешка ръка. „Докато гасяхме на единия баир, буквално пред очите ни пламваше на другия баир“, припомня Колев един от най-драстичните случаи на умисъл при пожара над старозагорския кв. „Лозенец“. Имало и съвсем комични и глупави случки, като с онази домакиня от старозагорско село. Жената варила компоти на двора, но по някое време зарязала огъня и влязла да си гледа любимия сериал. Докато съпреживявала вълненията и тревогите на героите, пламъците полазили по сухата трева, обхванали и навеса, под който врели бурканите и се прехвърлили в съседния двор.
Колев е убеден, че колегите му от полицията работят много сериозно, огнеборците им помагали с експертизата, за да бъдат разкривани злосторниците и безразсъдните подпалвачи. Така били установении извършителите на единия от пожарите над кв. „Лозенец“ – група деца, както и на един горски пожар. За жалост, наказанието в такива случаи най-често е административно – глоба, която трудно може да стресне рецидивите на престъпна небрежност и нехайство.

[ad id=“225664″]
Шефът на старозагорските пожарникари признава, че остарялата техника продължава да бъде ахилесовата пета на районните служби. И хубавото според него е, че машинният парк постепенно започва да се обновява в последните години. В автопарка на дирекцията са влезли два съвсем нови автомобила „Ивеко“, специално произведени и оборудвани за гасене на пожари. Нови коли е закупила и ТЕЦ „AES-Гълъбово“ за службата в миньорското градче, която отговаря за пожарната безопасност на топлоцентралата. Колев знае и за идеята главната дирекция да има на разположение и хеликоптер за потушаване на най-опасните и труднодостъпни пожари от въздуха. Самият той обаче е скептичен, че можем да си го позволим в тази криза. Пък и практиката и това лято е показала, че при нужда от ВВС се отзовават бързо и навреме и оказват неоценима помощ на огнеборците. Като шеф на регионалната дирекция той е благодарен и на всички онези формирования, които им помагат в битката с огъня. Това са областният и общинските кризисни щабове, Старозагорската втора механизирана бригада, която има специален модул с техника и войници и го задейства кажи-речи при всеки по-голям пожар, гасаческите групи по селата, доброволци от лесничействата и общините. Те са според него другото, истинско лице на обществена грижа, която дава сили и кураж на огнеборците, че не са сами в най-сложните ситуации.

[ad id=“263680″]
Като всеки човек комисар Колев се старае да не пренася служебните проблеми и тревоги вкъщи. Но спецификата на работа му е такава, че често се прибира, когато домашните, уморени от чакане, вече спят. Жена му Донка често се обажда притеснена, когато много закъснее, да го чакат ли за вечеря или да му оставят гозбата в хладилника. Стоян не крие, че се гордее с трите си момичета. Съпругата му е учителка по английски в Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Любор Байер“ в Стара Загора. Голямата му щерка Светлина учи икономика в Американския университет в Питсбърг. Малката Мария-Луиза пък е завършила езиковата гимназия „Ромен Ролан“ и е по стъпките на кака си. В жестока конкуренция с няколко хиляди кандидати от цялата страна спечелила конкурс за едногодишно обучение в САЩ заедно с още 5-има ученици. Стоян признава, че е длъжник на своите момичета. Отдавна му се иска например да ги зарадва с една хубава ваканция в любимите им Родопи. Графиците за почивка на всички вече все по-трудно съвпадат, но се надява да открадне някой свободен уикенд. Колкото и невъзможно да изглежда за човек с неговата професия.

От първо лице

Стоян КОЛЕВ:
Над 90 на сто от пожарите
са плод на човешкото нехайство и глупост

– Кой беше най-опасният пожар това лято в Старозагорско?
– Не е само един, доста от пожарите това лято бяха трудни и потенциално опасни за населените места и хората. Пожарът в резервата „Соколица“ в Стара планина например се разрази в труднодостъпна местност, на голяма територия. Наложи се да поискаме и помощ от ВВС, в гасеното участва и хеликоптер. Един от пожарите над Стара Загора, който обхвана и боров масив, можеше да навлезе и във вилната зона на града. Сложна ситуация се съз даде и при пожара край Главан.
– И цифрите показват, че и нашият регион, пък и България горяха кажи-речи цяло лято. Кои са причините за този пожарен бум, според Вас?

[ad id=“263680″]
– Да, цифрите наистина показват, че от началото на го-дината нашите екипи са излизали близо 3000 пъти или с 600 пъти повече от цялата минала година. Първата причина е известна на всички – необичайно горещото и сухо лято. Вече трети месец в региона не е валял истински дъжд. Пожарите бяха и повече, и по-сложни, като по график август и септември след обяд излизаше и вятър, което изключително затрудняваше нашата работа. Нас, огнеборците, не ни плашат толкова високите температури – 37 или 40 градуса е без значение. Но при вятър понякога огънят е неуправляем, трябва да се вземат мигновени и точни решения, за да се спре огънят. Не можем да не отчетем и човешката небрежност, нехайство, умисъл, дори глупост, които са причина за много от пожарите. Една домакиня в старозагорско село например стъкнала огън на двора, за да вари компоти. Зарязва го и влиза да гледа любимия си сериал. По някое време се запалват сухи треви покрай огнището, пламъците обхващат и сушината, под която се варели бурканите, прехвърля се и в съседния двор.
– Какъв процент от пожарите са плод на човешката небрежност и глупост, както я нарекохте?
– Много голям процент, може би над 90 на сто. За два пожара сме сигурни, че са от мълния, всички останали в един или друг смисъл наистина са предизвикани от човешка ръка. Да, всички сме чували за изоставени стъкла и шишета, които слънцето превръща в опасни лупи. Но трябва да се съчетаят прекалено много фактори, за да предизвикат пожар.

[ad id=“263680″]
– Има ли установен поне един конкретен подпалвач през това лято?
– Да, има няколко установени извършители. Пожарът над кв. „Лозенец“ например е предизвикан от деца в квартала. Мисля, че разкриха и извършителя на друг горски пожар. Но колегите от полицията работят много сериозно и по много други случаи. Съдействаме им за експертизата и мисля, че ще бъдат разкрити и други извършители.
– Известни ли са вече нанесените щети от пожарите?
– От началото на годината при пожари в Старозагорска област са загинали петима души. Горели са 520 дка иглолистни и 342 дка широколистни гори. Но колко от тях са изгорели частично или напълно, какви точни са щетите установяват горските лесничейства. Засегнати са и 1298 дка лесонепригодни площи – треви и храсти и общо 11 сгради. Освен къщи и стопански постройки тук са включени и дървени бараки, паянтови сгради и др.
– Продължава ли техниката, с която разполагате да бъде ахилесовата ви пета?
– Не е тайна, че техниката, с която разполагаме е на доста години, но, както се казва – такова е положението. Стараем се да я поддържаме в изправност, да има по-малко аварии и засега ни върши работа. Хубаво е, че вече започна постепенното обновяване на машинния ни парк. Съвсем скоро очакваме да получим два нови противопожарни автомобила по програма за обслужване на 6-те най-големи града. Шасито е на „Ивеко“, а колите са специално оборудвани за противопожарна дейност. С нови коли разполага и районната ни служба в Гълъбово, които бяха закупени от ТЕЦ „AES-Гълъбово“, за чиято противопожарна безопасност се грижим.

[ad id=“225664″]
– Това лято, включително и в Старозагорско, помощта на вертолетите при гасенето от въздуха бе неоценима… Говори се, че на национално ниво пожарната скоро могат да разполагат със собствен хеликоптер, специално за такива екстрени случаи. Как гледате на тази идея?
– Мисля, че се обсъждаше подобен вариант – Главна дирекци „Пожарна безопасност и защита на населението“ да разполага със собствен хеликоптер. Но не знам дали в условия на криза е целесъобразен подобен ход. Пък и практиката това лято показа, че когато имаме нужда от помощ or въздуха, от ВВС винаги се отзовават бързо и навреме.
– Каква истина има в мълвата, че в районната противопожарна служба в Казанлък са извършени драстични съкращения?
– В районната служба в Казанлък наистина има редуциране на състава, но става дума за 5-6 души. Освен това те с преназначени в участъците в Павел баня и Гурково и остават в същия северен район на областта. Така увеличаваме и възможността за по-бърза реакция при произшествия в тези общини. А районната служба в Казанлък пак е със cтабилен състав – над 40 души. Като цяло в областната дирекция няма съкращения, дори имаме непопълнени щатове.

[ad id=“218548″]
– Не ви ли създават затруднения тези непопълнени щатове?
– Стараем се да поддържаме недокомплектовката в нормални граници, но това е динамичен процес – някои служители се пенсионират, но местата им се заемат само с конкурс.
– Престижна ли е професията на огнебореца? Има ли интерес към конкурсите?
– За едно свободно място обикновено се явяват повече or 10 души. И кандидатите са сериозни младежи – подготвени, с добро образование. Ако съдим по това, професията на огнебореца продължава да бъде престижна. Разбира се, трябва да отчетем и голямата безработица в момента.
– Започна ли работа при вас вече спасителят от автомагистрала „Тракия“, както всички наричаме чирпанлията Стефан Стойчев, помогнал на много ранени при тежката катастрофа миналото лято с риск за живота си?
– Не, но доколкото знам тази есен той започва да следва във Варна, специалност близка до пожарната безопасност и защитата на населението. Така че, очакваме го, когато завърши.

2013 г.

Какво разказа Матей Бонев за книгата си „40 лица от града на липите“ можете да прочетете ТУК

Красимира Янкова