Ако аз бях на мястото на Бойко Рашков
(не, че искам да бъда и не, че бих нападнал журналистите по този или по какъвто и да било друг начин), бих се извинил искрено и лично и бих показал, че наистина съжалявам за изпуснатите думи.
В същото време докато повечето служебни министри само говорят, Бойко Рашков пипа там, където ако си пъхнеш пръста, вратата ще ти го защипе по много болезнен начин. Той се показва като точният човек на точното място. Назовава нещата с истинските им имена и прави първите и засега почти единствените стъпки за реална дегерберизация на системата за национална сигурност. За първи път от много време той слага пръст в раната, има смелостта да изгори доста мостове зад гърба си.
Ето защо заслужава нашата (е, поне моята) подкрепа!
Станалото – станало, нека не позволим грубата му грешка да се опита да обясни по недопустим за демократ начин на журналистите, че не са държачи на микрофони и трябва да са също толкова смели днес така, както бяха толкова страхливи до днес, да скрие от вниманието ни неговите яростни и дори безразсъдно храбри усилия да се каже истината. Защото с това той засяга едни безскрупулни и отмъстителни люде, които ако им падне някой ден в ръчичките, няма да го погалят с перце.
Николай Слатински
