Разказ по действителен случай:
Имах приятелка от Сливен – прекрасно, лъчезарно момиче, което посрещаше живота с най-сияйната усмивка на света. Това продължи до фаталния ден, в който замина за африканска страна, където работеха родителите й, да им погостува за ваканцията.
Оттам донесе много маски за подарък на близки и приятели специално място, сред които заемаше дървена женска фигура, стройна като газела, изработена на ръка и много красива, според нея носеща късмет. Подарил й я с много поклони лично тъмнокожият майстор, толкова му харесало русокосото весело светлокожо момиче.
Ваканцията свърши, тя се прибра и постави фигурата в стаята си, приятен спомен от една ваканция по малко познати земи. Целият им апартамент в София беше накичен с африкански маски, фигурите на хора и животни бяха навсякъде. Чувствах се неприятно да й ходя на гости, плашеща беше домашната им изложба.
След месец приятелката ми, нарочно не й споменавам името, започна да отслабва и да се чувства отпаднала. И така месец след месец променяше се видимо. Само познатата така добре на всички ни усмивка не слизаше от устните й. Обиколи всички светила на медицината у нас, дори татко ми й направи обстоен преглед, но и той, корифеят, беше безпомощен. Изпратиха я на консултации в чужбина. Всички бяха единодушни, че е клинично здрава. Не намираха обяснение за състоянието й, което от ден на ден се влошаваше.
Тогава в момент на отчаяние някой подшушнал на родителите й, които бяха прекъснали трудовия си договор и се бяха прибрали в България по настояване на брат й, че има жена, ходжа в Кърджалийско, която може да помогне. Когато човек започне да губи надежда, се хваща като удавник за сламка. Отиде тя и се върна поуспокоена, носеше и талисман. Трябваше, след като изпълни съответните ритуали и пие обработени енергийно води, да го носи винаги в кожена торбичка като медальон.
Огромна беше изненадата на всички нас, нейните приятелки и близки, когато след около два месеца почина – според лекарите от гноен процес, обхванал белите й дробове. Не можехме да повярваме, че я няма. Та тя не беше болна, а само много отслабнала и по-податлива на зарази.
Направиха аутопсия, предполагаха, че може би е имала раково заболяване. Рак нямаше, което още повече озадачи близките й.
Майка й ме помоли да отидем при жената, дала талисмана. Очакваше, че ще научи нещо, което лекарите няма как да знаят. Когато пристигнахме, се оказа, че седмица преди моята приятелка е починала и жената, направила талисмана, със същата диагноза.
Едва тогава осъзнахме, че случилото се не е случайно. По някакъв начин болестта й е била предадена от вече болната жена, ходжа, може несъзнателно или поради невежество или нарочно, знае ли човек, а изтощеният млад организъм не беше успял да се пребори. А и никой не подозираше за допълнително появилото се заболяване.
Майката на моята приятелка взе в своята стая африканската фигура като скъп спомен, останал от детето й. Две години след дъщеря си почина и тя, също заради критично отслабнало и обезсилено тяло.
Макар и късно, синът й заподозря, че трагедията не е естествено стечение на обстоятелствата. Помоли ме да го заведа при леля Ванга, която четири години по-рано ме беше върнала към живота.
Потвърди се нашето подозрение за талисмана. Излезе наяве причината за отслабването на организма, погубило и дъщерята, и майката – красивата дървена статуетка от Африка, допълнително обработена така, че да изпива силата на този, на когото е подарена или я е възприел като своя, в помещението, където е поставена.
Тогава, преди 34 години, още нищо не знаех за ритуалите на африканските магьосници. С брат й насякохме дървените маски и фигури, начупихме глинените и ги изхвърлихме в морето.
Материала предлага: Светлана Тилкова – Алена
