От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 844
На борда на спътниците “Интеркосмос-8”, “Интеркосмос-12” и “Интеркосмос-14”, както и на борда на тежките геофизически ракети “Вертикал-3” и “Вертикал-14” са монтирани българските сондови апарати от серията “П”. На 2.09.1975 г. е изстреляна тежката геофизична ракета “Вертикал-3” с разработена в България апаратура. Ракетата е едностепенна с течно гориво, с цилиндричен неспасяем отделяем контейнер, който може да достига височини над 500 км с полезен товар до няколко тона.
[ad id=“225664″]
Контейнерът с научната апаратура е отделен на височина около 100 км при ъгъл спрямо вертикалата от 4,5 градуса. В него е монтирана българската апаратура “П-1Р”: цилиндрична сонда на Ленгмюр за измерване на електронна концентрация и температура; два сферични йонни уловителя. На 11.12.1975 г. е изведен в орбита изкуственият спътник на Земята “Интеркосмос-14”. Научната програма включва: получаване на данни за електрическата и магнитната компонента на нискочестотните електромагнитни излъчвания, разпределение на концентрацията и температурата на заредените частици, интегрално съдържание на електрони в йоносферната плазма. Научната програма и апаратура са разработени от учени от България, Унгария, СССР и ЧССР.
[ad id=“263680″]
Комплексът от апарати за плазмени измервания включва разработения от български учени и специалисти прибор “П-3”. Стартът на тежката геофизична ракета “Вертикал-4” е през октомври 1976 г. На борда е монтирана българската апаратура “П-2Р”, предназначена за измерване на електронната концентрация и температура и за измерване на йонната концентрация.
