„Тезата за ваксината като спасение влиза в едно изключително недоверчиво и разколебано обществено мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от конспиративни, до такива, които всяват страх и ужас от бъдещето, които разширяват рисковото общество до неимоверни размери“. Това заяви социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ пред БНР.
„Ваксините се появяват в тази изключително лабилна обществена атмосфера. Здравните власти трябва да се дават много добре сметка, че темата за ваксините не се свежда до определен акт – да отидеш и да ти поставят инжекция, а се разполага в определени страхове и преживявания на хората“, каза още Димитрова.
„Тук беше изпуснат един много важен момент – да бъде ясно, разбираемо, широкомащабно обяснено какво е действието на ваксината и да бъде обяснено по един грижлив начин към хората. Не да им се вменява вина за това. С разбиране към страховете, с разбиране към колебанията. Трябваше да се отговори на тези колебания, а не да се действа по начин, който е повече или по-малко безпрекословен“, коментира социологът.
„Същевременно има и значителни организационни трудности, които също създават отдръпване. Според данните да „Алфа рисърч“ десетте процента, които са готови незабавно да се ваксинират, всъщност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предупреди, че ако кампанията не се разгърне като добре организирано и убедително, дори сред тези хора могат да се разколебаят и да не повярват на институциите“, допълни Димитрова.
„На избирателната активност може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори. Цялата тази несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност“, каза още експертът.
Боряна Димитрова открои три от възможните сценарии за парламентарните избори.
Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели – този сценарий е с 60% шанс да се случи.
При рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи. Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС. Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство.
„Нито една партия не може да се окаже недостатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос“, попита реторично Димитрова.
Според нея най-малко вероятният сценарий е този за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот.
