Славата го връхлита след като изпява хитовата си балада „Черна роза”. Почти на шега, тъй като тогава Константин, който е завършил спортно училище, имал съвсем други амбиции, а и бил рокаджия. Голямата възможност се появява след като изпълнява „Лале ли си, зюмбюл ли си” на рождения ден на братовчедка си. „Станаха да пляскат всички. На другия ден бях с два-три договора в ръка. И трябваше да казвам: „Хора, аз нямам това желание!”, припомни си певецът. Галин Бръмчийски, музикалният му продуцент тогава, дал на Константин текста на хитовата балада „Черна роза”, която го изстрелва на върха. Коцето става известен за броени дни и получава покани за участия в най-баровските заведения.
„Работех във виден столичен ресторант, където се събираха емблематични фигури на прехода. Аз работех за 20 кинта на вечер и много пъти се е случвало да не вземем хонорар, защото примерно не е имало хора”, спомня си Коцето. Първият му хонорар от по-сериозна изява бил 300 лева. Певецът даже успял да събере пари за първата си кола. „Втора употреба, тотал щета, брат ми я докара от Германия, Ауди 3”, сеща се Коцето с усмивка.
Хитовият певец вероятно изненада почитателите си не с историите от началото на кариерата си, а с признанието, че все още е същият притеснителен човек. „Като давах първото си интервю, идеше ми да скоча през прозореца”, каза през смях Коцето. Той вече има сигурно 4000 изяви, но все още 2-3 часа преди участие не желае да говори с никого, защото напрежението е голямо. „Изнервено ми е, криво ми е – не знам защо. Когато отида на сцената, пия едно малко и като хвана микрофона, тогава съм безпощаден. Това, което правя, го правя по най-добрия начин”, споделя Коцето.
Той усетил слава след като спечели първото място в „Биг Брадър”. Все пак не се приема за звезда. Не може и да се държи като знаменитост. „Не ми се получава. Аз съм си Коцето от „Подуяне”, отсича певецът, цитиран от Уикенд.
След тежко заболяване на 76-годишна възраст почина Норайр Нурикян, научи ЗАРАТА. Великият ни щангист…
Собственикът на Берое Ернан Банато изрази своето задоволство от развитието на отбора, стъпвайки на информация…