Боянския майстор извършва духовен подвиг, скъсвайки с догматичната иконописна традиция

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 132

Боянския майстор (вероятно рождено име Вълкан или Вълчан), изографисал прочутата църква в Бояна, извършва духовен подвиг, скъсвайки с догматичната иконописна традиция, с нейните схематични и сковани образи на светците и в една мрачна епоха възвеличава човека с неговия устрем към красота. Голямо постижение на Боянския майстор са портретите на ктиторите на Боянската църква – севастократор Калоян и жена му Десислава и царската двойка Константин Асен и Ирина, които са лица на живи хора, рисувани от натура и се причисляват към едни от най-сполучливите портретни изображения от XIII в. Те предхождат по време портрета на кондотиера Гидо Ричо ди Фолияно от Симоне Мартин, изписан върху една от стените на “Палацо Публико” в Сиена, който се смята за най-старото портретно изображение на италианския предренесанс, а и с повече от петдесет години изпреварва портрета на Данте Алигиери, нарисуван от Джото в една от фреските в църквата “Санте Кробе” във Флоренция. Джото се ражда 10 години след като Боянския майстор е оставил шедьоврите си. Не е доказано, но съществува теза, че преди да започне да рисува, Джото е видял Боянските стенописи.