„Бунтът на Пригожин увеличи рисковете“. Защо рублата се обезценява

Курсът на еврото при откриването на Московската борса на 6 юли надхвърли 100 рубли – за първи път от 29 март 2022 г. Доларът също се покачи до своя максимум от края на март миналата година и струваше близо 93 рубли.

От 24 юни, деня на бунта срещу Кремъл на частната армия от наемници на Евгений Пригожин – „Вагнер“, за по-малко от две седмици руската рубла е загубила около 6% от стойността си спрямо долара и еврото. Пригожин оглави краткотрайно въоръжено въстание в Русия и след постигнато споразумение с властта беше съобщено, че обвиненията срещу него за измяна са свалени и му е разрешено да се премести в Беларус.

През последните шест месеца руската рубла се срина дори още по-чувствително: за 6 месеца доларът, еврото и юанът са поскъпнали спрямо рублата съответно с 28%, 31% и 24,5%.

Някои анализатори очакват руската валута да падне още през юли и август. Според банката UniCredit несигурността за бъдещето на Русия след военния бунт, който се превърна в най-сериозната заплаха за режима на Владимир Путин за 23-те години на неговото управление, ще продължи да оказва натиск върху рублата.

Руската рубла пропадна до 93 за долар

Руската рубла достигна ново 15-месечно дъно, най-ниското ѝ ниво от 28 март 2022 г., съобщи Ройтерс.

Според управителя на руската централна банка Елвира Набиулина динамиката на външната търговия при спад на приходите от износа и възстановяваване на вноса е основният фактор, който влияе.

„Курсът на рублата в момента крие нови инфлационни рискове и ще вземем това предвид на следващото си заседание по паричната политика“, каза тя по време на финансов форум в Санкт Петербург.

Анализатори, анкетирани от Ройтерс, смятат, че банката ще повиши лихвените проценти на заседанието през юли и още веднъж по-късно тази година, тъй като инфлационният натиск расте. Според тях рублата няма много възможности да се възстанови чувствително през следващите 12 месеца.

Никой в Русия не се вълнува от срива на рублата

Само преди година, малко след като Русия нападна Украйна на 24 февруари, доларът също струваше около 100 рубли. Но за разлика от тогава, когато всички говореха за това и хората тичаха към банкоматите, сега изглежда никой в Русия не се вълнува от новия исторически срив на валутата.

Разликата е в това, че този път скоростта на падане на рублата е много по-малка, отколкото преди година. Втората причина е, че рязко се е понижил броят на хората, които използват долари или евро, каза пред рускоезичния телевизионен канал на Радио Свободна Европа – „Настоящее время“, икономистът Николай Кулбака.

„Хората започнаха да пътуват по-малко в чужбина, започнаха да използват по-малко сметки в чужди банки. Затова не е учудващо, че за повечето хора в страната това остана незабелязано“, каза той.

По думите му бунтът на Пригожин и има, и няма отношение към срива на рублата.

„Бунтът на Пригожин увеличи общите рискове в икономиката. Преди да започне, никой не мислеше, че това може да се случи. (…) Сега е ясно, че това не е нулева вероятност. И естествено, когато се оценяват бъдещите приходи, всички програми и планове, инвестиционни, аналитични, икономически, вече включват вероятността за съществуването на такъв сценарий“, каза анализаторът.

Могат ли да се правят исторически аналогии

Факт е, че едва ли не половината държави в Африка страдат от военни преврати, но аналогия с Русия не може да се прави, каза Николай Кулбака.

„В повечето страни по света, където има военни преврати, паричните власти като правило се държат доста странно. Има и резки скокове на валутните курсове. В Русия паричните власти се държат почти безупречно предвид шоковете, пред които са изправени“, каза той.

По думите му колкото по-евтина е рублата, толкова по-лесно е да се напълни бюджетът с пари, идващи от чужбина. „В условията на нарастващ дефицит е изгодно да се обезценява рублата“, каза той.

Евтината рубла е от полза за руските износители, които доставят петрол, метали, газ, въглища и много други неща в чужбина. Не на европейския пазар, на други, които не са наложили санкции на Русия.

Николай Кулбака прогнозира, че „ако няма политически сътресения, всичко бавно ще върви към влошаване, но не особено забележимо“.

„Следователно всичко останало ще зависи само от това дали ще има други външни сътресения (като бунта на Пригожин – бел. ред.). И както виждаме, те могат да бъдат и е почти невъзможно да се предвидят“, каза той.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv