Снимка: Bloomberg |
Заразяването ми с Covid-19 наскоро беше неочакван източник на облекчение, пише Ема Джейкъбс за Financial Times. Не трябваше да размишлявам дали да изляза по улиците на Лондон при температура от 40 градуса с лаптопа на гърба си, за да стигна до наградата: климатизиран офис. Вместо това решението бе наложено: изолирах се у дома пред вентилатора. Някои работодатели посъветваха служителите да си стоят вкъщи. Други, като магазинери и медицински сестри, нямаха лукса да избират.
Горещата вълна отново изведе на преден план разликите между местата, където живеят работниците, както и между техните пътувания до работното място. Работата в задушен апартамент е много различна от тази в просторно жилище с щори. Както и пандемията, високите температури подчертаха проблемните връзки между работа и жилище. Когато говорим за домашния натиск върху работата, това често е евфемизъм за семейни задължения или такива, свързани с грижи. Но има и по-буквално тълкуване.
По време на блокиранията тези, които можеха да работят от специален офис в големия си дом или от преустроена барака в градината, имаха много различно преживяване от онези в тесните апартаменти. Един млад професионалист ми каза, че е трябвало да провежда видео разговори от банята на гъсто населения си апартамент, докато студент, живеещ с родителите си и братята и сестрите си в малък апартамент, говореше, че учи за финалните си изпити в будката, където работеше като служител на паркинг.
Видео разговорите ни дадоха поглед отвътре към жилищните условия на нашите колеги. По-младите виждаха как по-възрастните им колеги живеят в просторни домове вместо да се налага да се борят за място на кухненската маса със съквартиранти. Освен това се разкри кои от колегите имат жилища, финансирани от „Банката на мама и тате“, наследствени или пък по-богат партньор. Тези прозрения донесоха нова динамика на работното място.
Пандемията накара някои хора да преоценят живота си. Когато Канал 4 премести 300 работни места извън Лондон, според данните 90% от служителите са пожелали да бъдат съкратени – макар че няколко са размислили след локдауна. Опитът показа, че служителите с бели якички няма нужда да бъдат привързвани към местообитание, което има лесен достъп до работното им място. Преместването извън големите градове в замяна на повече пространство обаче имаше вторичен ефект на повишаване на цените в тези райони.
Сега, когато светът отново се отваря след блокиранията, решенията на служителите да се отдалечат географски от работата си пораждат напрежение. Един телевизионен продуцент се оплака от служител, който се е преместил от Лондон до крайбрежието на Кент по време на локдауна и сега се съпротивлява да идва в офиса четири пъти седмично, защото пътуването му отнема повече от два часа в едната посока.
За работодателя е лесно да представи подобно решение като индивидуален избор – и човек може да изпитва известно съчувствие към директора на телевизията, който плаща заплати на персонала доста над средните за страната. Но жилищните разходи са бреме за работниците, особено по време на криза с издръжката на живота.
Последните данни от националната статистическа служба на Великобритания показват нарастващата недостъпност на имотите – през миналата година цените им растяха по-бързо от заплатите в 91% от общините в страната. Средният имот е около 9,1 пъти средната годишна заплата на пълен работен ден, спрямо 7,9 пъти през предходната година. Лондонските квартали Кенсингтън и Челси бяха най-лошите райони: средните цени на жилищата там бяха 36,5 пъти средните годишни доходи.
Някои работодатели помагат с жилищните разходи. Chartered Institute of Personnel and Development, професионална организация, казва, че по-голямата част от помощта е насочена към субсидирани вноски за наем или надбавки за преместване. Но други правят крачка напред. Meta (доскоро Facebook) строи 1700 апартамента до централата си, а проектът на Google в Сан Хосе също ще има жилища на достъпни цени, включително за служители. Макар че в действителност технологичните групи помагат за решаването на проблем, създаден от самите тях в Силициевата долина.
В сектора на грижите Брекзит и пандемията увеличиха недостига на персонал. В отговор Parklands Care Homes в Инвърнес представи планове за изграждане на домове, за да насърчи работниците да живеят наблизо. Рон Тейлър, управляващият директор, каза, че кризата с издръжката на живота и липсата на достъпни жилища под наем се оказват „пречки пред набирането на персонал“. Подобни ходове могат да се разглеждат като поредния етап от превръщането на работодателя в бавачка. Рискът за служителите е, че те са зависими от шефовете си не само за заплата, но и за жилище.
Но пазарът на имоти е в движение. Тъй като работните и потребителските модели се променят, някои офиси са празни в част от седмицата. Британският търговец на дребно John Lewis обяви планове за изграждане на имоти под наем над магазините Waitrose, както и в един от своите свободни складове. Работодателите трябва да осъзнаят, че бъдещето на работата зависи и от това къде и как живеят техните служители.
