„Тази конференция събира на едно място не само институции, а и различни играчи в сферата срещу езика на омразата. Тя започна с религиозния панел. Всички се обединиха, че няма религия, която да проповядва омраза. Имаше юридически панел – конференцията събира и хората, които взимат решения и практически мерки за борба с езика на омразата. Представители на прокуратурите се обединиха около търсенето на баланс между свободата на словото и езика на омразата. Поздравявам прокуратурата, че инициира този разговор“, коментира преподавателят в Софийския университет доц. Румяна Маринова-Христиди в „България сутрин“.
По думите ѝ имаме добри практики, а българското общество е толерантно – то не мрази заради религия или цвят на кожата.
„Но много се мразим помежду си. Груби сме в семейството, това се пренася в училище, в работната среда, на пътя. Не мразим толкова чуждите, колкото мразим себе си. Омразата е присъща на комплексираните и нещастни хора и общества. Ние защитаваме собственото си общество и психичното му здраве. Първо са думите, а след това са делата. Защитаваме ценностите на българското общество“, каза още доц. Маринова-Христиди.
Тя предупреди, че докато не се инкриминират тези деяния и няма санкции, няма да има реална борба с езика на омразата. И добави, че намерението на прокуратурата е да се внесат законодателни промени.
Лилия Драгоева допълни, че правната рамка е изключителна важна, но е много важно да има обществен дебат. Езикът на омразата е резултат от страх и неразбиране, каза тя пред Bulgaria ON AIR.
„Българското общество все още не е наясно с тематиката, която опитваме от години да представим. Някои актьори опитват да извлекат политически дивиденти за себе си. Резултатът е неразбиране и изопачаване“, посочи Драгоева.
Гледайте целия разговор във видеото.
Ставите играят важна роля в движението и мобилността на тялото. Поддържането на тяхната здравина и…
Повече от 1000 птици от вида планинска чинка са открити мъртви в района на Копривщица…