Д-р Калоян МЕТОДИЕВ
Контролираното пускане на човешки потоци от страна на Турция към България и Гърция трябва да се разглежда като обявяване на война.
От дълбока древност е известно, че демографията и преселението на големи маси хора се използва като оръжие. В случая, постоянните заплахи, които турската държава отправя през последните месеци за „пускане на бежанските потоци“, не са нищо повече от това.
„Или махате визите, или ги пускаме“, повтарят президентът Ердоган, премиерът Йълдъръм и външният министър Чавушоглу.
И в двата случая потоците ще потекат контролирано. В единия – с документи, във втория – без. Подобно арогантно поведение и изнудване се наблюдава предимно преди избухване на някакъв конфликт.
Новият момент е, че днес всички страни след България по пътя към Европа затвориха границите си с огради, военна сила и съвместни европейски патрули.
По думите на българския премиер Бойко Борисов (Нова ТВ, 12.08.2016) имигрантите вече няма накъде да се изтичат. Следователно турската заплаха ще засегне само и единствено България и Гърция.
Европа ни отцепи. Не проявихме далновидност. Не чухме гласовете за подкрепа от австрийци, унгарци, чехи, поляци и словаци, които ни предлагаха обща охрана на българо-турската граница и затварянето на българо-гръцката.
България е изправена пред огромно изпитание от историческа важност.
Изоставена е на произвола на едно непредвидимо управление в Анкара, което се отличава с непостоянство и нарастващи претенции.
Докато бяха достигнали пикът в търговско-икономическите си и политически отношения с Москва, управляващите в Анкара свалиха руския изтребител. Риторично звучи въпросът – дали ще се поколебаят за някакви по-сериозни действия спрямо малка България. В момента няма кой да ни защити. НАТО не се намесва в спорове между страни членки. ЕС не може да опази столицата си. Най-много от Брюксел да зазвучат помпозни декларации и да ни отпуснат някакви пари за превърнатите в огромен бежански лагер остатъци от държавата България.
Много показателен пример е случилото се със „Западна Сахара“. Малката държава получава независимост от Испания, докато големият ѝ съсед Мароко започва да претендира за територията ѝ. През 1975 година кралят обявява началото на „Зеления поход“, при който 350 000 мароканци прекосяват границата и повече от тях се заселват в Западна Сахара. Западносахарците нямат ресурси да противостоят, точно както и ние днес. Населението е подменено и вече не разполага с демократичен или военен механизъм за отвоюване на територията си. За дни е станало малцинство в собствената си страна. Демографското оръжие е изиграло ролята си.
Турският апетит няма да се задоволи с предаването на кюрдски активисти или търсен бизнесмен от българска страна. Въпрос на време е да последват искания по политически и икономически въпроси, културна автономия в някои райони, религиозни права. Инфраструктурата за това вече е изградена и функционира. Има фирми, махали, политически организации, цяло мюфтийство, които чакат сигнала. Ако се поставим на мястото на турските политически лидери е логично да оползотворят момента с оглед на националните си интереси.
Решението за България е незабавното поставяне на въпроса на общоевропейско ниво.
Трябва да е ясно, че това ще означава война. И ние ще сме нейните първи жертви.
След нас ще последва Сърбия и Румъния.
А после Унгария, Хърватия и Австрия.
Остатъците от европейски армии трябва да обявят, че ще имат готовност да се струпат в югоизточна България, ако дипломатическите инструменти се изчерпят. Това е единствената видима гаранция, че няма да се повтори сценарият от XIV век.
И тогава никой не е очаквал, че историята ще се развие по начина, по който се развива в следващите 500 години.
София трябва да вдигне високо знамето си и да поиска помощ.
Източник: epicenter.bg
