България и дупките, Швейцария и дупките

Както всяка година по това време, зейналите наново стари дупки по пътищата пак се превърнаха в медийна тема номер едно. Заслугата за това е не само на климатичните условия, на самите дупки (спуканите гуми, изкривените джанти…) и на медийните предпочитания, но и на министър-председателя.

Дупка-полицай, дупка-полицай

Както бяхме уведомени от пресцентъра му, премиерът е свикал министрите на „извънредно оперативно заседание“ и е разпоредил: „Отворят ли се такива дупки, започвате от кмета. Администрацията на АПИ – слагате им светлоотразяващите жилетки. Полицията – ако трябва, една част от нея поема контрола на пътищата и стоят до дупките, докато не се запълнят. Това не може да продължава! Хората чупят коли, пукат гуми, а и това си е реална опасност за живота. И после им обяснявате, че в общи линии още година ще е така, докато влезе тол системата. Пътищата като километри са ни много, парите за поддръжка са малко. (…) Убеден съм, че имаме и сили, и мощности, стига да има воля и желание. Не само да регистрираме хорското нещастие. (…) Двеста хиляди души администрация имаме! Ако трябва, всички ги изкарвате навън и докато не се поправи – стоят, алармират!“.

Пред мнозина номерът винаги минава – харесва им тази демонстрация на държавническа загриженост и отзивчивост към нещастието на хората. Пък и, казват те, „поне веднъж ще има някаква полза от мильовците“.

Празни приказки

Други обаче помнят по-добре и веднага се сетиха, че още в зората на държавническата си кариера през 2001 година Борисов почти дословно лансира същата идея. А после я повтори многократно и я превърна в един от основните лайтмотиви (заедно с „ловенето на снежинките“) на зимните си театрални сезони. И въпреки това от тогава досега, вече 17 години, дупките са си все същите, а България прилича (според сполучливото сравнение на един интернет потребител) на offroad полигон за изпитание на автомобили. И дори и всички полицаи, барабар с цялата администрация, да излязат на пътя, пак няма да стигнат (друга читателка бе пресметнала: „Моля на улица „Гена Димитрова“ в Драгалевци да пратят 42-ма полицаи…“).

Тъй че идеята на премиера няма да реши въпроса с дупките, а цялата му пледоария не е нищо повече от празни приказки за отклоняване на вниманието от истинските проблеми и собствената отговорност. Ако например администрацията е толкова раздута, че си няма друга работа, освен да виси по пътищата (както се разбира от думите му), именно в неговите правомощия и задължения е да я съкрати и да спести излишни разходи на данъкоплатците – включително за поддържане на пътищата. Ако пък проблемът е в прословутата тол система, за която слушаме вече толкова години, да я беше въвел – пак е негова работа. Но проблемът е не само и не толкова в парите.

Защо в Швейцария няма дупки

Когато прочетох казаното от премиера, първото, което изплува в съзнанието ми, бе споменът за едно общо събрание в малка община край Берн, на което присъствах преди две-три години. Повечето швейцарски общини нямат свой местен парламент и важните решения се взимат именно на такива събрания, в които може да участва всеки. Най-потресаващото, което видях тогава, бе как гражданите сами гласуваха за повишаване на данъците си, за да „вържат“ общинския бюджет за четири години напред. После с гласуване събранието разреши през следващите четири години да бъдат взети до 500 хиляди франка кредити за ремонт на общински пътища и улици. Занимавам ви с това не за да подчертая банално ясния факт, че там, за разлика от тук, дупки по пътищата няма. Въпросът е защо няма – при положение, че климатичните условия са сходни, километрите също са им много, а и парите не падат от небето. Фундаменталната причина за това (както и въобще за швейцарското благоденствие) е в развилите се през времето особености на швейцарската демокрация, основаваща се на децентрализация и самоуправление, на ясно разделение и разпределение на властите и отговорностите, на компетентни и отговорни пред гражданите институции, контролирани от просветени и отговорни за собствения си живот граждани. Но това е друга тема. Сега за пътищата. Общото събрание на въпросната швейцарска община одобри взимането на кредити не спонтанно и импровизирано, а въз основа на подробен доклад (предварително разпратен до всеки жител) с финансови разчети и с план на ремонтите по години. Имаше и богат снимков материал на „дупки“ в асфалта, които по българските стандарти изглеждаха по-скоро като почти незабележими цепнатини и пукнатини. Обяснено бе обаче (подробно, с конкретни числа), че не бива да се чака да се отворят истински дупки, защото тогава разходите ще бъдат около 15 пъти по-високи.

Как се прави тук

Някои, естествено, ще се възмутят от сравнението с Швейцария и ще кажат: на тях им е лесно, те са богати, ние сме бедни. Ако не се сравняваме обаче, никога няма да помръднем от дупката, в която се намираме. А и както стана дума, въпросът е не само и не толкова в парите, колкото в това как и за какво се харчат. В Швейцария парите се харчат с ясна сметка и ясни отговорности, при пълна прозрачност на решенията, строга отчетност и стриктен граждански контрол.

Тук също човек остава с впечатлението, че всичко е точно пресметнато, само че целта е друга. Дупките например се запълват точно тогава и точно толкова, че да зейнат пак. Точно когато трябва. Което гарантира постоянен абонамент на запълващите ги. Тук и ремонтите на старата, и строителството на нова инфраструктура се извършват така, че разпадът и преремонтирането да са гарантирани. Единственият спорен въпрос е дали се строи по-грозно или по-некачествено. Тук често ще чуете оплакването, че нямаме икономика, защото нямаме производство, а само услуги. Само че адресът на плача е сбъркан – навсякъде в модерната икономика на постиндустриалната епоха секторът на услугите е доминиращ. Разликата е, че тук доминира секторът на „личните услуги“ – „наши другари“ са абонирани за изяждане на публични средства с последващо преразпределение на тези средства по веригата.

И още веднъж, за трети път: въпросът не е само и не толкова в парите. Става дума и за здрав разум. В Швейцария на никой политик няма да му мине през ума да говори подобни празни приказки, защото не само ще стане за смях, но и ще му е за последно. Тук мнозина не само се хващат, но им и харесва. И си ги избират и преизбират. Докато е така, пари няма и да има.

А иначе да се говори за дупките по пътищата е много удобно – не само за поддържане на рейтинга и за печелене на избори. Папагалски медии започват да повтарят темата дни наред, защото е „популярна“ и се харчи (дори и този текст неволно върши същата услуга). Така храброто население неусетно преглъща далеч по-големи и по-горчиви хапки, за които не се говори, понеже „не са интересни“.

Източник: Дойче Веле