България и светът през 2016 година: Икономика и енергетика

 Изминалата година бе добра за страната ни в икономическо отношение, но не толкова поради усилията на родни политици и експерти, а поради външни фактори. Чуждестранните туристи предпочетоха спокойна обстановка у нас пред вероятността да станат жертви на атентат в Турция. Приходите от тях, в комбинация с подем в някои агросектори, ни осигури икономически растеж от около 3%. Междувременно по една от болните теми за България – енергийните проекти, имаше значими развития. Припомнете си в следващите редове какво най-много обсъждахме в сферите на енергетиката и икономиката през 2016 година.

АЕЦ „Белене“ От дълго време насам обзорите на събитията в края на всяка година не минават без АЕЦ „Белене“. 2016 година обаче донесе реални промени около проекта, а не само кухо говорене. Добре де, имаше и кухо говорене. Също и популизъм, опити за използване на темата за политически и лични облаги – обичайните неща. По-важното е, че в средата на юни Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева отсъди, че България трябва да заплати над 600 млн. евро компенсация на руската компания „Атомстройекспорт“ заради спирането на строителството на АЕЦ „Белене“. И най-накрая имаме конкретни имена на обвинени за краха на проекта – двама от бившите директори на НЕК, ексенергийният министър Петър Димитров, колегата му Румен Овчаров и още един заемал поста – Делян Добрев. През декември изплатихме задълженията си към Русия за „Белене“. Междувременно се оказа, че към строежа на централата има интерес от чуждестранни инвеститори. Припомнете си цялата сага около проекта в обзора на Expert.bg.

КТБ Вечна тема през тази година си остана и Корпоративна търговска банка (КТБ). Фактическото съдебно дело, с което да бъдат наказани виновниците за фалита на четвъртата най-голяма банка в България още не е започнало. За начало на годината преброихме кой е получавал необезпечени кредити от банката – като се почне с оперативното ръководство на КТБ и се мине през имена като тези на Ахмед Доган, Емел Етем, Митхат Метин, Красимир Гергов, Емил Кошлуков. По линията на цесиите пък сериозни депозити се оказа, че са спасили Александър Сталийски и половинката му Виолета Сечкова, бившата дясна ръка на Сотир Цацаров – Роман Василев, продуцентът Евтим Милошев, Недялко Недялков Йорданов, баща на собственика на ПИК Недялко Недялков и на едно от основните лица на „Биволъ“ Асен Йорданов, както и именити наши спортисти – например олимпийската ни шампионка по гребане от Пекин 2008 Румяна Нейкова, чийто съпруг Свилен Нейков беше спортен министър в първото правителство на Бойко Борисов, Йордан Йовчев, Цветан Генков. Освен физически лица, много известни фирми в България също бяха вземали необезпечени или лошо договорени кредити от КТБ – държавните „Булгаргаз“, Националната електрическа компания (НЕК), „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), ТЕЦ Марица Изток 2, „Дунарит“ АД, както и частните „Петрол“ АД, „Булгартабак-Холдинг“, „Водстрой 98“ АД, „Техномаркет България“ АД. А в доклада на разследващата и консултантска фирма AlixPartners беше ясно посочено откъде идват най-големите загуби за КТБ по отпуснати кредити – от заеми за издатели и медии! Не много по-назад стояха имената на БТК Виваком и „Петрол“ АД. Излезе и по-общ списък – кои политици, техни роднини, партии и магистрати са имали вземане-даване с КТБ. Веднага беше открита грешка – за партия „Глас Народен“ на Светльо Витков. Открити бяха грешки и за други партии – например ДСБ, Земеделския народен съюз, НДСВ. Това наложи представянето на нов списък и обвинения, че зад първите грешки стои Делян Пеевски. Иначе последва нов списък, показващ връзки между политици, чиновници и компании – т.е. кой точно има акции и дялове в компании, вземали необзпечени или лоши кредити в КТБ или имащи влогове в банката. Например – жената на „вечния“ шеф на Държавен фонд „Земеделие“ Румен Порожанов с дял в „Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Ко-Оперейшан“, мъжът на бившия зам.-председател на КЗК Антоанета Георгиева-Цонкова с ценни книжа на „Булгартабак-Холдинг“, бившият депутат от БСП Кирил Добрев и бившият член Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Еленко Божков като съдружници в „Питин Ват“, както и настоящият евродепутат Николай Бареков присъства и в този списък чрез участието си в „Ноу Фрейм Медия България“ ЕАД, която е имала на влог в КТБ 1,5 млн. лв. Според списъците на синдиците самият Бареков е със сметка от 4,2 млн. лв. в банката. Много имена, много поводи за разследване, нула напредък на данъчните – НАП обяви, че се самосезира по списъците, както и на съдебната власт. Още в края на януари съдия Иво Дачев си направи отвод, защото скандалната Румяна Ченалова, част от „Яневагейт“, заяви публично, че се е знаело, че делото ще се падне на него. Сметната палата пък обясни, че не можела да свери дали има нередности по документи между декларациите на публичните личности, които имат влогове в КТБ – заради неяснотата на годишния обем на сметките, която списъците на синдиците не разсеяха. Връх на гнилостта бяха откритите и нарязани на парчета документи за КТБ до столичното следствие, за които прокуратурата хвърли вина на чистачката и обясни, че това не били доказателства, а работни протоколи. Все пак присъда по КТБ имаше – за БНБ, заради забавено плащане на влог от фалиралата банка. Но Сотир Цацаров така и не се появи да обясни пред Народното събрание какво точно върши по делото „КТБ“. И това стана малко преди изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев да бъде оневинен за кражбата на онези 206 млн. лева, за която задочно обвинен е Цветан Василев. Все пак в края на годината Цацаров обеща, че делото за фалита на КТБ ще влезе в съда през февруари или март догодина – малко преди приближен на Цветан Василев адвокат да загине при странни обстоятелства в катастрофа на бул. „България“ в София. На този булевард преди години беше застрелян банкерът Емил Кюлев. Беше потвърдено и, че не точно AlixPartners е събирала информация за фалита на КТБ, но според финансовият министър Владислав Горанов това не е проблем. AlixPartners обаче видя като сериозен проблем факта, че прокуратурата и KPMG България не дават за проверка документи за КТБ. KPMG България скандално беше глобена само със 100 000 лева, а беше получила 1,9 млн. лева от КТБ за целия период, в който я е одитирала. За капак в Закона за банковата несъстоятелност беше подготвено ново КТБ – защото постоянните синдици на поставена под особен надзор банка няма да могат да кажат публично за какво точно сключват договор с международни компании при разследване на фалит на наша банка. Специален раздел в сагата трябва да има и само за разказаното от Цветан Василев в поредица от интервюта от Сърбия. Банкерът още си стои там, след като сръбското правосъдие и тази година не направи нищо съществено за екстрадицията му. Василев говори за Пеевски, за „Водстрой“, за „Капитал“, за AlixPartners, за Орешарски, за „Булгартабак“ и участието на Бойко Борисов и Ахмед Доган в приватизацията на холдинга, за вече подалото оставка второ правителство на Борисов, за клановете на Борисов и Пеевски, както и че чужда прокуратура се е заела да разследва Пеевски.

Спрените обществени поръчки Междувременно в България обществените поръчки за пореден път потвърдиха статуса си на меката на корупционните схеми. Две бяха основните линии по темата през 2016 година – замразените проекти на депутата Делян Пеевски и нелепите такива на редица институции. В първите месеци на годината премиерът Бойко Борисов внезапно реши да блокира множество поръчки на народния представител и успял мъж на 30-и-няколко Делян Пеевски. Първата спряна беше за строителството на АМ „Хемус“, а мотивът – съмнения, че компании, свързани именно с Пеевски и управителя на „Лукойл България“ Валентин Златев, са спечелили търга в края на 2015 година. Последваха и много други. Действията на Борисов очаквано разгневиха Пеевски, който няколко пъти повтори, че няма нищо общо с въпросните поръчки и се заинтересува от популярния в онези месеци въпрос кого вижда премиерът, като се погледне в огледалото. Останалата част от обществото пък се интересуваше защо точно в този момент Борисов пое на поход срещу депутата-бизнесмен. Повечето мнения клоняха към причината „кризисен ПР“. От своя страна институциите направиха куп нелепи поръчки. Министерство на образованието и науката реши да стимулира учението със запалки, отверки, антистрес топки и други изключително уместни артикули за общо над 2 млн. лева. Земеделското ведомство се вдъхнови да рекламира Програмата за развитие на селските райони с пъзели, детски играчки и подобни за 700 000 лева. А регионалното изуми със странно специфичните си изисквания за рекламни материали (пример: 50 броя електронни книги с шестинчов дисплей, четири гигабайта памет, широки 120 мм, високи 172,5 и с тегло точно 169 грама). През годината, за съжаление, имаше още сериозни скандали, свързани с обществени поръчки – припомнете си кои бяха те в обзора на Expert.bg.

„Турски поток“ През годината България отблизо следеше възраждането на друг енергиен проект – „Турски поток“. Спрян през 2015 година поради разрива в отношенията между Русия и Турция, през август газопроводът беше официално рестартиран. Това обаче притесни премиерът Борисов, който заплаши, че ще наложи вето в ЕС, ако проектът попречи на плановете ни за газов хъб „Балкан“. Никой обаче не се стресна от заканите му и „Турски поток“ продължи да се развива по план. През декември в Турция се разигра кървава трагедия – руският посланик в Анкара бе убит. Появиха се опасения, че това ще доведе до нова криза между държавите. Те обаче демонстрираха силни и стабилни връзки. Към момента не изглежда, че „Турски поток“ е застрашен от ново замразяване. Но една новина в самия край на 2016 година дава поводи за размисъл – национализацията на най-големия частен вносител на газ в Турция Akfel Holding, в който обаче акции има и руският енергиен монополист „Газпром“. Съдбата точно на дела на „Газпром“ е крайно неясна и е предпоставка за бъдещ разрив. Повече за възобновяването на проекта прочетете в обзора на Expert.bg.

Дали отминалата 2016 г. беше добра или лоша е, както винаги, субективно. Равносметките бяха направени, сега е време да цитираме Кубрат Пулев и да „продължаваме напред“. Какво очаква България и света в икономически план през 2017 година? Между 2 и 3% се движат прогнозите за икономическия растеж на България. Добрата новина е, че според повечето експерти безработицата ще продължава да спада. Ускоряването на глобалния растеж няма да е съществено поради общата несигурност. Запознайте се по-подробно с икономическите прогнози за 2017 година на Министерство на финансите, ЕК, МВФ, Световната банка и др. в Expert.bg.

Източник : www.actualno.com