България може да не се включи в санкции на ЕС за руски газ и петрол, каза Петков

България вероятно няма да се включи в евентуална забрана на вноса на руски природен газ и петрол, ако такова предложение бъде внесено. Това каза премиерът Кирил Петков в понеделник в интервю за Ройтерс.

Агенцията цитира свои източници, според които САЩ са готови да наложат самостоятелно такива санкции, без да чакат съюзниците си от Европейския съюз. Това беше заявил ден по-рано и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Той обаче акцентира върху това, че Вашингтон разчита първо на координирани действия.

Германия, която е най-големият купувач на руски суров петрол, в понеделник отхвърли плановете за забрана на вноса на енергия от Русия. Същата позиция подкрепи и българският премиер Кирил Петков.

„България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но от тези две [нефт и газ], може би ще поискаме изключение“, каза Петков, цитиран от Ройтерс.

„В момента нямаме текущи алтернативи, ние сме твърде зависими. Напълно подкрепяме украинския народ, подкрепихме първия пакет от санкции, дори сме отворени и за други санкции, само тези две санкции би било много трудно за нас да приемем като икономика и като държава.“

По думите на Петков в момента България води преговори за доставка на по-големи количества азерски газ, както и проучва възможностите за доставки през гръцки пристанища.

През изминалите дни Западът наложи редица санкции на Русия заради военната ѝ агресия в Украйна, включително върху експорта на технологии от ключово значение за руските рафинерии. Замразен беше и проектът „Северен поток 2“. Руски банки също така бяха изключени от глобална система за междубанкови преводи SWIFT. Засега обаче не са са наложени санкции, които да засегнат износа на руски петрол и природен газ.

В понеделник Русия включи страните членки на Европейския съюз, включителни и България, както и Великобритания, Канада и други в списъка си с „неприятелски“ държави. Такъв списък съществува от май миналата година. Първите включени в него бяха САЩ и Чехия, а новината тогава дойде на фона на обтегнатите отношения между Москва и Прага, след като чешкото правителство обвини руското военно разузнаване за взривове във военни складове през 2014 г.