България се отказва от въглищата най-късно през 2040 г.
| Стефан Янев. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
България ще се откаже от въглищните мощности през 2038 г., съобщи служебният премиер Стефан Янев по време на срещата на бизнеса и правителството, организирана от в-к „Капитал“. Той поясни, че тази дата е индикативна и е вписана в Плана за възстановяване, разработен от служебния кабинет.
Междувременно продължават преговори с Брюксел отказът от въглища да се отложи с още две години – до 2040 г. Дали това ще се случи обаче ще стане ясно до края на тази седмица (11-17 октомври), уточни още Янев.
Той обясни, че стратегията за отказа от въглища трябва да бъде одобрена от Народното събрание, както и да има подкрепа за засегнатите от това действие.
В своето приветствие към форума Янев отбеляза, че емисиите на българската индустрия са 4,3 пъти по-високи от средното ниво за ЕС. Служебният премиер изтъкна, че преходът, предвиден в Зелената сделка на ЕС, за България е много труден и страната ни ще бъде изправена пред няколко сериозни изпитания като например нуждата от нови инвестиции за компаниите, за да бъдат покрити новите европейски изисквания, повишаването на цените на енергията, както и изместване на производството извън ЕС.
38% от средствата по Плана за възстановяване са насочени към декарбонизацията на икономиката. Един от проектите е замяната на въглищата с газови мощности, нови възобновяеми източници и съхранение на енергия.
Преговорите с Брюксел по темата за въглищата са били много тежки, коментира още Янев и допълни, че времето не е основен фактор, а целта е всичко да се случи справедливо. По време на дискусията стана ясно още, че около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България отиват за изкупуване на квоти въглероден диоксид.
Бизнесът ще бъде потърпевш от поскъпването на енергията, призна още служебният премиер, но допълни, че тенденцията е световна и в последните седмици цената на тока у нас е една от най-ниските в ЕС.
Янев отбеляза и мерките, които правителството предприема за защита на бизнеса. Една от тях е промяната в цената на доставчик от последна инстанция и промяна в правилата за търговете с дългосрочни договори.
Подготвят се промени и в работата на енергийната борса, както и създаването на нова борса.
Служебният премиер е наредил изработването на енергийна стратегия, в която да бъде включено и бъдещето за ядрената енергетика. „Считам, че ядрената енергетика няма алтернатива да се гарантира устойчивост на енергийната система“, категоричен беше той.
Енергийната стратегия ще бъде дискутирана от следващия парламент.
Зелената идея има добър замисъл, но не трябва да затваряме очи пред предизвикателствата, коментира още служебният премиер.
Енергийната стратегия на България отдавна не е актуална – срокът ѝ изтече и нова не беше изготвена, отбеляза в своето приветствие и президентът Румен Радев. Затова и част от нужните реформи са минали през Плана за възстановяване, като например насърчаване на инсталирането на възобновяемите енергийни източници на еднофамилни сгради.
Президентът отчете „драматичната“ разлика в ценовите равнища в ЕС и САЩ. Средномесечната цена за септември в САЩ е 30 долара на мегаватчас, а в България, която е в долните ценови равнища – 167 евро. „За каква конкурентоспособност говорим?“, коментира Радев.
В момента президентът представя България на Европейския съвет. Радев анонсира, че на следващата среща европейските лидери ще обсъдят енергийната криза, като предложените мерки са свързани с общ газов пазар, общи стратегически резерви, данъчни облекчения и помощ за уязвимите на енергийните цени потребители.
Без работещ парламент някои от предложенията на ЕС вероятно ще бъдат и трудно реализирани в страната, допълни още Радев.
Той посочи още, че са нужни общи усилия от всички – бизнеса, институциите, потребителите за решаване на кризата.
Recent Posts
