България се отказва от Шенген?

„Нямаме зор за Шенген“, „днес нашият интерес не е този“, „Шенген в момента не е изгоден за България“ – ако съдим по тези думи на премиера Борисов, България очевидно е на път да се откаже от Шенген. Така ли е наистина?

През последните седмици премиерът Бойко Борисов два пъти намекна, че България може да се отрече от своята приоритетна външнополитическа цел – влизането в Шенген. В края на август в сливенското село Мечкарево той подхвърли, че „Шенген в момента не е изгоден за България“, макар темата да продължавала „да стои“. А преди броени дни, този път в русенското село Басарбово, министър-председателят директно обясни, че „днес нашият интерес не е този“ и дори се закани да си го върне на ЕС за забавянето: „Ако искат да ни приемат, с радост ще приемем, естествено, но сега малко и ние ще им кажем – години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген“. Любопитното в случая е, че по-рано същия ден президентът Росен Плевнелиев беше заявил точно обратното. В интервю за „Дарик“ той подчерта, че „членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с цялата сила“.

„Не съм изненадан. Премиерът често говори неща, различни от позициите на президента, на вицепремиера, дори на външния си министър. Открай време българската външна политика има две основни проявления: едното, „по устав“, е евроатлантическото, а другото е балансьорското, което обикновено звучи от устата на Борисов. Обичайно ресорните министри говорят по устав, а премиерът си позволява да изразява и различно мнение“, коментира за Дойче Веле политологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.

„Всички казват – България веднага в Шенген. Само че днес нашият интерес не е този“

Ново самочувствие?

Според Симеонов, изказването на Борисов за „неизгодния Шенген“ е израз на новото му самочувствие: „Доскоро премиерът не си позволяваше да говори така. Безусловно има нова ситуация в Европа и тя е както в кризата на традиционните авторитети, така и в дезинтеграционните процеси вътре в Съюза. Това обуславя и новото самочувствие на Борисов, неговите нови претенции. Неслучайно той обяви, че България ще наложи вето, ако газопроводите през Турция ни заобиколят – нещо, което не бяхме чували досега. А в Брюксел той каза категорично: дайте веднага 160 милиона евро за границите, макар да знаеше, че там се готвят да му ги дадат“, припомня Първан Симеонов.

Бившият военен министър Бойко Ноев прогнозира на свой ред, че предстоящите структурни промени след Брекзита тепърва ще доведат до създаването на зони вътре в ЕС. И тъкмо поради това членството на България в Шенген трябва да е приоритет. „Обратното ще ни остави в една лоша периферия. Затова не бива да се отказваме от Шенген – сега е моментът. Когато се формират новите европейски структури, ние трябва да сме първите желаещи за членство“, каза Ноев пред БНР.

В търсене на смисъла

Посланието на Борисов, че сега „Шенген не е изгоден за България“, може да се тълкува и като натиск към Брюксел за по-скорошно решаване на въпроса около приемането на България и Румъния. Какви са шансовете за успех на подобен ход?

Първан Симеонов е убеден, че заради мигрантската криза говоренето за влизане в Шенген вече не носи ползи във вътрешнополитическия дебат. „Логиката на Борисов търпи преформулиране и в дебата за външна употреба. Сега той търси win-win situation – тоест, ситуация, при която да е печеливш при всички положения. Нещо като: След като вие не искате, и ние не искаме. Ако обаче направим така, че вие да поискате, ще приемем с охота”, казва Симеонов и добавя: „Не смятам, че Борисов влага в думите си особена стратегическа мисъл. И не съм склонен да надценявам най-новите му изказвания по въпроса. Твърде често Борисов има предвид точно това, което казва. А всички ние се втурваме да търсим някакъв втори план, влизаме в ролята на жреци и се опитваме да изтълкуваме какво точно е искал да каже премиерът. А той просто казва това, което мисли и което му е на сърцето. Свръхдеконструирането на неговите думи, за да се открие някакъв смисъл, обикновено е излишно“, заключава политологът.

Източник – Дойче Веле

Иван Дарийков