Българската банка за развитие ще финансира общини и болници. Росен Карадимов пред Свободна Европа

Българска банка за развитие (ББР) ще разработва програми за „преодоляване на регионалните дисбаланси” и ще финансира закъсали болници. Това каза в Студио България на Свободна Европа председателят на Надзорния съвет на банката Росен Карадимов.

„Когато имаш един кредитор, който държи този дълг, и когато това е държавна структура, тя може да направи няколко неща – може да разсрочи дълга, може да намали лихвата, може да даде облекчени условия. Но кредиторът е този, който следи целия паричен поток на длъжника“, каза Карадимов.

По думите му няма връзка между насочването на финансов ресурс към болници и общини и местните избори, които предстоят след няколко месеца. Все още не е ясно и по какви критерии ще се случва това.

Според Карадимов при три поредни кризи „изглежда малко нелогично един финансов инструмент с 1,3 млрд. капитал и 3 млрд. активи да стои като оазис отстрани и да наблюдава целия този процес“.

Росен Карадимов не каза каква е връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски. Карадимов беше съветник на бившия премиер Сергей Станишев по време на управлението на тройната коалиция БСП, НДСв и ДПС). Публични изявления на политици от този период го свързват с депутата от ДПС, който е санкциониран за корупция по Глобалния закон „Магнитски“.

Преди време бившият премиер Кирил Петков обвърза името на Пеевски с интереси и в ББР и раздаването на големи кредити на конкретни фирми.

Карадимов каза, че е бил адвокат по делата срещу КТБ и е върнал 25 млн. лева от парите, които ББР е дала на КТБ.

„Нали разбирате, че при тази хипотеза аз бих бил в тежък вътрешен конфликт или най-малкото не бих положил толкова усилия, за да спечеля тези дела“, каза Карадимов.

Росен Карадимов каза, че има имоти в Ница и информацията за тях е публична, а доходите му са декларирани.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– С какви задачи Ви изпрати служебният министър [на иновациите и растежа Александър Пулев] в Българската банка за развитие (ББР)?

– Ако позволите едно уточнение, основното ми качество е доцент по право в Юридическия факултет. Всичко друго е временно.

– Част от биографията Ви.

– Да. Задачите, които бяха поставени, беше да се уплътни законовото съществуване на банката. ББР е единствената българска банка освен Българската народна банка (БНБ), която е създадена със специален закон. И много малко хора знаят за този специален закон, много малко хора са го чели, но този закон при създаването на банката е очертал целите и приоритетите ѝ и те са много добре разписани. Министър Пулев пожела и поиска от нас да уплътним целите на банката така, както са разписани в закона. Защото ние сме свидетели на едни действия в последните 15-20 години, където всяко ръководство или всеки министър изгражда някаква стратегия за банката.

Проблемът е много елементарен. Банката има закон. В този закон са разписани и целите, и приоритетите. Всяка импровизация на тази тема е пиар импровизация. Целите на банката са три -разбира се, подкрепа на малкия и среден бизнес, което е основен приоритет на банката. Освен това, като всяка банка за развитие, тя има две фундаментални цели. Първата е преодоляване на регионалните дисбаланси. И втората цел е подпомагане на държавата в публичните политики, които тя осъществява.

– Какво имате предвид под преодоляване на регионалните дисбаланси?

– Няма нито една целева програма за Северозападна България или за Странджа и Сакар. Имаме обща програма за подкрепа на малкия и средния бизнес и 95% от фирмите, които са кредитирани от ББР, са от София.

– Да, но не е работа на банката да изгражда стратегия за развитие на регионите.

– Но е работа на банката да финансира и да кредитира съответен бизнес на малки и средни предприятия целево в тези райони.

– Ако има такива проекти, които заслужават кредитиране.

– Разбира се.

– Има ли такива проекти на този етап?

– За да разберем има ли такива проекти или не, ние първо трябва да изработим финансовия инструмент, който да бъде предложен на тези фирми. Той трябва да е целеви, когато става дума за регионални дисбаланси. Но за да не импровизирам, ще ви кажа какво сме направили до момента. Защото нищо не е направено.

Ние започнахме разговор и с Националното сдружение на общините. Предвиждам към Надзорния съвет на банката да бъде изградена или структура, или директно тяхно участие – това ще преценим в хода на разговорите – където заедно с Националното сдружение на общините и евентуално фонд ФЛАГ – кредитиращият инструмент към Министерството на регионалното развитие, който обслужва изцяло общините в България. При съвместна програма между ББР, Фонд ФЛАГ и Националното сдружение на общините, повярвайте, ще намерим онези ниши, които ще позволят да се изградят финансовите инструменти, подходящи именно за тази цел – преодоляване на регионалните дисбаланси.

– По какви критерии ще се случва това? По какви критерии един регион ще ви е по-приоритетен от друг регион.

– Аз може би трябваше да започна с едно уточнение, което е много важно. Надзорният съвет по силата на Търговския закон, няма право да се меси в оперативната дейност на банката. Надзорният съвет е контролиращ орган, който уплътнява целите на банката и дава насоките на развитие. Какви ще бъдат критериите, какви ще бъдат инструментите, какви ще бъдат механизмите и какви ще бъдат резултатите, ще бъде задача, която трябва да е поставена на Управителния съвет, когато е ясна посоката. И той да отчете този резултат, който да бъде приет съвместно с Националното сдружение на общините.

– По отношение на развитието на публичния сектор – аз Ви слушах в няколко интервюта, в които говорите за изкупуване на задълженията на болниците, които са закъсали, за финансиране на общини, както и за ВиК проекти, ако правилно съм разбрала.

– За ВиК проекти не съм споменавал, но говорих за инфраструктурни проекти.

– Защо?

– Ами защото, когато имаме наслагване на три поредни кризи и държавата е на предела на своите сили, не Ви ли изглежда малко нелогично един финансов инструмент с 1,3 млрд. капитал и 3 млрд. активи да стои като оазис отстрани и да наблюдава целия този процес? Нали смисълът на този инструмент, който държавата е създала, е да бъде използван за развитие и за нови проекти тогава, когато ситуацията е нормална и има добра перспектива. Но той трябва да бъде използван и в криза. Това е адекватен финансов инструмент на държавата. Това са пари на всички нас.

Програмата за дофинансиране и финансиране на болнични заведения е приета от Министерския съвет през месец юни. Има такава министерска програма, която дава право и възможности на Българската банка за развитие до 5-те милиона кредитен лимит, който остава безусловно, да участва в подпомагане на болнични заведения. Тази програма не е доизработена. Няма конкретните финансови инструменти, които да са изработени. Аз не импровизирам в случая. Аз стъпвам върху решение на правителството, при това, забележете, това е предишното правителство, а не служебното.

– Разбирам Ви, но това прилича на черна дупка, защото болниците – по какви критерии ще избирате чии задължения да изкупувате, да рефинансирате или съответно коя община да финансирате?

– Вижте, пак Ви казвам – това е въпрос на конкретна програма, на конкретни критерии, които са работа на Управителния съвет. Но ще Ви дам един пример какво имам предвид. Проект, който е бил работен и който е спрял на определен етап и който може би трябва да бъде продължен. Една конкретна болница с голямо задължение – няма да казвам името на болницата, съвсем умишлено. Разработена е програма, която Министерството на здравеопазването – ако приемем, че болниците имат 30 млн. дълг – Министерството на здравеопазването е изправено пред дилемата да плати този дълг. Този филм сме го гледали 20 години, Вие знаете какво се случва – правителство, което е малко по-добре финансово, погасява задълженията на болниците и след 5, 6, 7 или 8 години тези задължения отново се натрупват.

За да бъде контролиран процесът на дълга на едно заведение, няма по-добър контрольор от кредитора – не едноличния собственик, не държавата, а кредитора. Ако Министерството на здравеопазването участва в погасяването на част от този дълг и ББР дофинансира това, няма да бъде скрит дългът на болницата. Ще бъдат платени задълженията на доставчиците. Едно много важно уточнение – за да се случи това е много важно да бъде направен прецизен анализ на структурата на дълга и да се види дали тя е обектива. Защото ако има субективни причини, това е невъзможно.

– Това звучи като източване на финансов ресурс, защото болниците са в момента много различни. Частните болници, да речем, не играят по обществени поръчки. Има наказателна процедура срещу България в това отношение. По отношение на купуването и на оборудване, и на всякакъв вид техника също сме свидетели на надуване на цените, както и при купуването на лекарства. И това прилича точно на източване на ресурс всичко, което ми казвате.

– Може би не ме разбрахте. Така или иначе Министерството на здравеопазването е готово да покрива дългове в момента. Въпросът е как ги покрива.

Единият [начин] е да плати на доставчиците, да занули сметката на болницата и след пет години да сме в същия резултат. Другият е съвместно с ББР да плати на доставчиците, но да стане кредитор на здравното заведение. Когато имаш един кредитор, който държи този дълг, и когато това е държавна структура, тя може да направи няколко неща – може да разсрочи дълга, може да намали лихвата, може да даде облекчени условия. Но кредиторът е този, който следи целия паричен поток на длъжника. Ако Вие изтеглите един потребителски кредит или ипотечен кредит, нали знаете какъв контрол оказва банката върху всеки разход, който вие правите, или всяко нещо, което може да си позволите.

– При определени хора оказва контрол, при други, както бяхме свидетели при КТБ, не оказва чак такъв контрол, така че това също е много субективно. Като и ББР, преди Вие да встъпите в длъжност, това, което беше изнесено като данни, че контролът по даването на заеми не е бил чак на такова ниво.

Но друго да Ви попитам – вкарването на регионални дисбаланси, болници, общини, инфраструктурни обекти непосредствено преди местните избори, в ситуация на бюджет, който няма възможност за допълнителни финансирания, не прилича ли на купуване на избори?

– Като познавам как работи държавната машина, как се взимат решенията и с какви темпове се реализира това, искам да Ви кажа, че най-вероятно до местните избори конкретни преки и непосредствени резултати няма да има.

– Но може да се дадат заявки, обещания.

– Защото е необходимо технологично време, за да бъдат изработени такива инструменти. Аз Ви казах, че единствен легитимен партньор на ББР ще бъде Националното сдружение на общините. Няма по-сведущи хора, които знаят къде е предизборното обещание, къде е предизборното действие и къде е реалното действие.

– А хора, които има интерес от това да са печелившите в местните избори.

– Те са представителен орган на всички общини.

– Разбирам Ви, но защо се вкарвате в това?

– В кое?

– В това да разпределяте порции между една или друга община.

– Не, не, ние не можем да финансираме общини, първо. Трябва да знаете, че до местите избори…

– Вие ще финансирате проекти към общините.

– Не, не.

– А какво?

– До местните избори на общините е забранено да взимат кредити. Те не могат да получават кредити.

– Но могат да задействат проекти.

– Ние не можем да финансираме грантово проекти.

– Могат да се дадат обещания.

– Ние не можем да финансираме самоцелно проекти. ББР кредитира. Тя не финансира, тя не е грантова институция.

Има един удачен проект, няма да споменавам общината, който заварвам. Той е факт, той е разработен. Проект на една община, която взима кредит, сама финансира през кредита собствена соларна система, но не за администрацията само на общината, а през това нещо тя успява да захрани училища, успява да захрани детски градини, успява да захрани обществени сгради, успява да затвори целия цикъл. И знаете ли откъде идва там голямата съпротива? Голямата съпротива идва от електроразпределителните дружества. Защото се оказва, че един голям сегмент от пазара изчезва по преноса на електрическа енергия.

– Ще задействате ли процедурата за смяна на Управителния съвет на банката и с кого?

– Такъв отговор не мога да дам в момента, защото…

– Имате заседание в момента на Надзорния съвет, ще разглеждате ли подобно нещо?

– На този етап няма такова решение за разглеждане на такъв въпрос, освен това това е изключително деликатен въпрос, който опира до колективно решение на Надзорния съвет и аз не мога да правя никакви изявления. Но това, което сме поискали, и това, което очаквам днес [вторник] да се появи, защото миналата седмица го очаквахме и беше в един недобър вариант – аз искам да видя анализ на Управителния съвет по отношение на изпълнение на целите и приоритетите на банката по смисъла на закона в табличен вид и в анализ. По тази цел са приети такива мерки, постигнати са такива цели, по тази цел такива мерки – такива цели…

Когато видим този анализ и когато се направи окончателния обобщен колективен анализ, тогава ще се взимат решения. Защото, в крайна сметка, дали някой си е свършил работата или не си е свършил работата, зависи от резултата, който е постигнат, нали така? А, слава богу, ние имаме обективен критерий и това е законът. Или сме изпълнили съдържанието на закона, или съдържанието на закона не е изпълнено.

– Темата за ББР беше вкарана по-активно във фокуса на общественото внимание, докато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката и по-късно и като премиер. Това, което каза е, че над 1 млрд. лева кредити са раздадени на няколко конкретни фирми, като около 500 млн. лева на фирми, свързани с Делян Пеевски. Вие запознат ли сте с този проблем и какво се случва с тези кредити, част от тях са необслужвани?

– Конкретно с проблема не съм запознат, защото съм от две седмици. Познавам го от медиите. В банката в момента тече одит от Сметната палата. Одит не е имало от 15 години. Всички очакваме той да приключи бързо и в темп. И най-вероятно ние ще получим доста адекватни и професионални отговори. Аз разбирам деликатността на темите, но когато се говори за банката…

Въпреки че аз съм публична личност и основният мотив, с който приех това е, че моето разбиране, както и разбирането на закона е, че банката е инструмент по-скоро за публични политики, а не просто кредитна институция. Това, за което говорите е точно функция на една кредитна институция, която по някакъв начин е взела едно кредитно решение. Когато банката е инструмент за публични политики, нещата изглеждат по съвсем различен начин.

– В този ред на мисли вие политическо или професионално назначение сте?

– Аз съм назначен в качеството си на хабилитиран преподавател по право.

– В случая става въпрос за финансова институция.

– Законът за кредитните институции и Наредба 20 на БНБ не само позволява, но и изисква в Надзорния съвет на банка да има т.нар. независими членове, като достатъчният критерии за покриване на показателите, за да се даде лиценз от БНБ, е хабилитиран преподавател по право или по икономика. Аз не мога да вляза в банкова институция, ако не отговарям на определени изисквания, тъй като преди да бъде назначено каквото и да било лице в ръководни органи на банката, първо се подава искане но БНБ и БНБ лицензира това лице. Тя казва: „да, то може да влезе в съответния орган“.

– Питам ви и заради това, че вие също имате своята политическа биография – бяхте съветник на Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, когато беше възхода и беше създаден модела КТБ. Тогава се появиха и твърденията, че вие сте човекът, който управлява държавата заедно с Делян Пеевски, а пък Делян Пеевски има интереси в ББР и поради тази причина ви питам какво е назначението?

– Аз не съм бил в банката за развитие по това време, нали?

– Да, но влизате сега. Тези кредити и фирми, за които има публична информация, че са свързани с фирми на Пеевски, си стоят там с кредитите.

– Те трябва да се обслужват. Както всеки един кредит, той трябва да бъде обслужван. Ако кредитът не бъде обслужван, банката има всички механизми, действия и начини… Аз не знам детайлите на тези неща. Не ми е и работа да ги знам. Надзорът не участва в оперативното управление на банката.

– А връзката Ви с Пеевски каква е? Няколко души – и Татяна Дончева, и Весела Лечева, и Цветан Василев…

-От кога са тези интервюта. Това е едно интервю на г-жа Лечева от 2009 г.

– Да, но моделът КТБ и това, което се случи покрай КТБ, все още не е развързано като възел.

-Аз съм бил процесуален представител на ББР (адвокат) по делата срещу КТБ. Аз съм водил в продължение на четири години, с колеги, дела срещу КТБ и съм върнал 25 млн. лв. от парите, които ББР е дала на КТБ и после са били раздадени на крайни кредитополучатели. Нали разбирате, че при тази хипотеза аз бих бил в тежък вътрешен конфликт или най-малкото не бих положил толкова усилия, за да спечеля тези дела, които са спечелени.

-Появявате се и в свидетелски показания по делото КТБ, където една от касиерките казва, че всеки месец сте получавали по 10 хил. евро. Това не сте го коментирали до този момент.

-Всеки може да твърди каквото иска. Документ няма даден. Второ: става дума за години, за които тя твърди, в които аз съм никой. След 2009 г. аз съм един обикновен адвокат в Софийска адвокатска колегия.

-Т.е. няма проблем да взимате по 10 хил. евро?

-Не. Няма защо да ги взимам. Мотивът, подтекстът, подложката е манипулативна. Защо да ги взимам?

-А, не знам! Питам: взимали ли сте, не сте ли взимали?

-На вас някой ще дойде ли да Ви предложи 10 хил. евра?

-Не знам. Питам вие дали сте взимали?

-Ако приемем, че това е така, а категорично казвам, че то не е, то ще спечеля ли делата срещу КТБ? Ами, аз ще съм зависим човек. Нали ще бъда зависим човек. Как може един зависим човек да се яви в съда, да гледа професионално делата и да върне 25 млн.? ББР е кредиторът с най-голям върнат портфейл от КТБ.

-Излезе информация в сайта BIRD, те са проверявали във френския имотен регистър, че имате имоти в Ница. Имате ли имоти там и с какви пари сте ги купили?

-Регистърът е публичен.

-Значи имате.

-Регистърът е публичен и аз не знам защо такова нещо се прави под рубриката „Разследване“. Аз не виждам какво разследване има в това да провериш един публичен регистър за данни, които са обявени в данъчните декларации. Неприятното в тази публикация е внушението, което се прави, че по-голямата част от моята кариера аз съм изкарал на държавна или партийна служба. Аз нямам нито един ден, 35-годишен трудов стаж, нито един ден държавна или партийна служба.

-Като депутат и като съветник на Станишев.

-Знаете ли кога съм бил последно?

-90-те години.

-1994-а. Преди 28 години съм бил депутат и продължава да се твърди, че преди 28 години, на 29 години тогава, съм бил депутат. Аз съм бил във Великото народно събрание, подписал съм Конституцията и бях на 27 години и след това две години и половина в 36-ото Народно събрание.

-Сергей Станишев е по-късно.

-От 1991-а аз съм преподавател в университета и това е единственият трудов договор в живота ми.

-С преподавателска заплата могат ли да се вземат апартаменти в Ница?

-От 1995-а аз съм адвокат в Софийската адвокатска колегия. Може да звучи нескромнно, но аз съм един много добър адвокат. Известен адвокат, печелил много дела и нали не предполагате, че след 30-годишен стаж като адвокат, аз ще разчитам на социални помощи от държавата. Това не би било добре за държавата, ако един такъв адвокат го докара до там.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036