Българската Сара Бернар, която първа дръзва да се разсъблече на сцената
„И двадесет деца да имах, нито едно от тях не бих съветвала да стане актьор. Пътят, който ние – моите колеги и аз – извървяхме при създаването и изграждането на българския народен театър, беше път на постоянна тежка борба, която продължава и до днес. По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависи нашето творчество и хлябът ни.
Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените славолюбия и амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи“, изповяда примата на българския театър Адриана Будевска в дневниците си.
Тя се ражда и умира през декември. Навършват се 142 години от рождението и 65 години от кончината на легендарната ни актриса.
Адриана Будевска е сред основоположниците на професионалния театър в България. Тя е смятана за една от най-големите български изпълнителки на трагични роли. Будевска допринася българският театър да се приобщи към реалистичните традиции на руския театър и да се насочи към класическия репертоар. Авторка е и на многобройни статии, портрети за артисти, спомени. Някои от ролите й са: Нина Заречная, Мила, Цена, Соня, Варя, Офелия, лейди Макбет, Нора, Мона Вана, Маргарита Готие, Емилия Галоти… Изключителен глас, Будевска е сравнявана навремето със Сара Бернар. Тя изиграва с лекота световноизвестни роли.
Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна.
I Великата българска актриса е дъщеря на „буйния като кон и силен като Крали Марко“ тревненец Кънчо Будевски. В детството си бъдещата актриса е нежно и слабо момиченце, което все пак оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете й по-големи сестри. Баща й бил търговец, но скоро пропада. Той открадва бъдещата си жена Василка, която е смятана за една от най-големите хубавици в Добруджа. Той я мята на гръб като гергьовски агне и я води директно при попа в църквата.
Талантът си Адриана наследява от майката. Тя имала ненадминат усет за ритъм и грациозност. Дори, когато щерка й била вече прочута артистка, тя я критикувала при танц на сцената да не прави ъгловати движения и да не показва лактите си. „Скривай тия чукани“, мъмри я тя и й показва как, без да се размахват лактите, може да се постигне голяма грациозност, пише изследователят Петър Величков.
Будевска всъщност израства със семейството на брат си Ганчо, който като артилерийски офицер скита от гарнизон на гарнизон. Заложбите на бъдещата артистка се виждат от най-ранната й възраст. Най-напред имитира близките си – облича дрехите им и „влиза в тяхната кожа“.
За пръв път обаче участва в театрално представление във Варна, където завършва гимназия. Там тя изиграва ролята на мъж – ерген със засукани мустачки и закачлив ухажор.
Първоначално обаче малката Адриана не е наясно каква иска да стане, когато порасне. В първите класове на прогимназията е съученичка с Евгения Елмазова – бъдещата писателка Евгения Марс, по-известна като музата на Иван Вазов. Според Марс тогава Будевска била живо момиченце, игриво, понякога бъбриво, а най-често – мечтателно.
Веднъж малката Адриана попитала Марс: „Знаеш ли какво искам? Искам да стана такава, каквато другите не са“. Бъдещата артистка не знаела още точната си професия, но искала когато плаче, и другите да плачат, когато се смее, и те да се смеят. Детските й фантазии обаче започват да се сбъдват през 1895 г.
Адриана Будевска притежава изключителен талант. Едва 17 годишна Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват дарбата й и след тежък конкурс избират именно нея и я изпращат да учи със стипендия в Имперския театър в Москва.
I Руската школа оказва изключително влияние върху младата актриса. До края на живота си Будевска пресъздава роли по класическия руски стил, т. нар. Школа на Станиславски. За четири години в Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски изключително интелигентната и упорита млада жена усвоява тайните на актьорския занаят. През това време има щастливи, паметни срещи с именити руски театрали. Запознава се дори с великия Чехов.
И въпреки че получава няколко покани да остане в Русия, Будевска се връща в родината. Тя дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях“.
След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век изиграва повече от 100 роли. Сред най-големите й постижения е Ибсеновата Нора от „Куклен дом“. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля.
Будевска е и първата българска актриса, дръзнала да играе разсъблечена като Далила в едноименната драма на Владимир Мусаков през януари 1921 година. Залата е препълнена. Дали от мълвата за зрелището или заради невероятния й талант всички погледи са вперени в Адриана. Тя се появява на сцената във фино трико с телесен цвят, обсипано с бели и черни перли и аквамарини.
Бюстието е истинско произведение на изкуството. Гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан, спомнят си преди години присъствали на спектакъла.
За разголването си в „Далила“ артистката коментира, че това си е нейна работа, защото прави изкуство. А за своите критици казва:
I „Когато е въпрос да разрушим, да провалим някого, веднага се събираме, сдобряваме се, веднага устройваме партия. За добро дело – пръснати сме“.
Тя ненавижда онези културни дейци, които, щом се издигнат малко, и започват: държавата им е длъжна това, държавата им дължи онова…
Будевска изиграва Далила на 43 години, но никой не може да й даде повече от 20. Изключителното й превъплъщение не дава на публиката да разбере за дълбоката депресия, в която актрисата изпада след загубата на съпруга си Христо Ганчев.
Любовта между Будевска и Христо Ганчев е невероятна. Тя прелива и от творческо единомислие. Заедно репетират и разучават ролите си. Но след смъртта му на фронта от тиф, в началото на Първата световна война, щастието изчезва от живота й.
I Малко след тежката загуба умира новородената им дъщеричка. Будевска е фаворитка на публиката, която я обожава, сравняват я със Сара Бернар, защото играе с лекота най-сложните роли. Но това така и не може да заличи раните от самотната й душа.
В същото време, за да изхрани децата си, великата артистка гладува. Мара Белчева признава, че се надява един ден великата артистка да бъде стократно възнаградена материално
Съпругът й Христо Ганчев е роден е на 26 февруари 1877 г. в Провадия. През 1899 г. завършва Императорското театрално училище в Санкт Петербург. В периодите 1894 – 1896 г. и 1899 – 1905 г. играе на сцената на театър „Сълза и смях“, а през 1905 г. и 1907 – 1912 г. в Народния театър в София. През 1905 – 1906 г. заедно с Адриана Будевска, Атанас Кирчев, Кръстьо Сарафов и Стоян Бъчваров участва в пътуващия Свободен театър.
Адриана и Христо имат три деца – момиченце и двама сина. Дъщерята Галя, която се ражда малко преди баща й да замине на фронта, живее само няколко месеца. По-големият син Гани, студент по химия, загива в Торино, Италия, при престрелка. Гани имал леви убеждения и бил следен от италианската полиция. Срещу по-малкия син на актрисата – Вили, също социалист-бунтар, се води в София съдебен процес. Вили Ганчев успява да избяга в Буенос Айрес и там става пилот.
I Освен личната мъка и бедността, Будевска през годините е във вихъра на конфликти и интриги, които бушуват в Народния театър. Засипват я злостни коментари от страна на театралните критици. Но Адриана не се поддава на тормоза и блестящо се справя с ролите на сцената.
Все пак през 1926-а, когато е на 48 години и е в своята сила, ръководството на театъра я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. А Будевска е в разцвета на силите си. Всъщност тя е под прицела и става излишна заради огромния си талант, а и ексцентричност. Предишната година й е отпразнуван национален юбилей и получава орден от цар Борис Трети.
I „Аз не заех ничие място, когато се явих на сцената“ – изповядва Будевска, след като я изхвърлят от Народния театър.
Адриана е огорчена от жестокостта на тези, които е смятала за свои колеги. В театралните среди тръгва клюката, че примадоната на българския театър е уволнена, понеже страда от амнезия и забравя текстовете си. В този невероятно тежък момент тя е съвсем сама. По това време актрисата пише в дневниците си: „И двадесет деца да имах, нито едно от тях не бих съветвала да стане актьор.
Пътят, който ние – моите колеги и аз – извървяхме при създаването и изграждането на българския народен театър, беше път на постоянна тежка борба, която продължава и до днес. По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависи нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените славолюбия и амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи“.
Заедно с нея от театъра е уволнен и друг колос на сцената – Васил Кирков, основателят на трупата, който не понася обидата и унижението, заболява тежко и не след дълго умира.
I Будевска остава далеч от сцената цели 10 години. Не намира сили да преживее ада около себе си.
През 1937 година актрисата решава да емигрира в Аржентина при единствения си близък човек, сина й Вили Ганчев. Отива в Германия и отпътува с кораб за Аржентина. Билетът й е съхранен и до днес.
I Нейн горещ почитател обаче се оказва самият Георги Димитров. Той я кани да се завърне в родината, когато вече е на 70. Българската общност в Аржентина я изпраща с тържествен коктейл и прочувствени речи. Държавата плаща каютата й в първа класа на югославския пътнически кораб „Партизанка“.
Може определено да се каже, че стъпването на Адриана Будевска на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава Златен орден за наука и изкуство и Златен пръстен на изкуството.
Държавата й дава етаж от къща в квартал „Лозенец“ в София. Последните около седем години от живота си тя прекарва в този дом на ул. „Миджур“ 12.
Историческият музей в Добрич съхранява снимки от мразовития декемврийски ден на 1955 година, когато голяма делегация от Добрич присъства на погребението й в София. Реч произнася създателят на добричкия театър Атанас Попов. Толбухински (тогава) окръг дава средства за паметната плоча на гроба й.
I Днес единствените наследници на актрисата Адриана Будевска живеят в Аржентина. Това са внучката й Адриана Ганчева и внукът й Гилермо Ганчев.
И двамата внуци на актрисата са идвали в Добрич. Адриана Ганчева идва в града през 1988 година, когато е отбелязана 110-годишнината от рождението на Будевска. Запазени са снимки от посещението й в родната къща на баба й, от участието й в тържество на театъра и други. Няколко години по-късно в Добрич идва и Гилермо, който също посещава родната къща на Адриана Будевска, разказват от Регионалния музей „Йордан Йовков“ в Добрич.
Синът й Вили Ганчев е жив, когато през 1977/1978 година е строена къщата. Заради лошото му състояние, родният дом на Будевска тогава е съборен и построен наново. Вили Ганчев е поканен на официалното му откриване. То е изключително тържествено, присъстват актьори, театрални критици, представители на бургаския театър „Адриана Будевска“. Отправилите поканата към Вили Ганчев му казват, че ще му поемат всички разноски от Аржентина и той приема. От вълнение, че ще се върне в България и ще види родната къща на майка си, умира.
Правнучката на Адриана Будевска, дъщеря на Адриана Ганчева, също е идвала в България, но не е успява да отиде до Добрич. В края на 90-те години на миналия век заедно с хора, в който пее, участва във фестивала „Варненско лято“. Тогава представители на Регионалния исторически музей в Добрич изпращат кола на летището във Варна – ако има време да дойде до Добрич да види къщата на прабаба си. Първоначално родственицата й се съгласява, но в последствие е възпрепятствана.
Къщата на ул. „Миджур“ 12, в която живее през последните години от живата си, е превърната в арт-пространство, наречено Къщата на София.
Автор: Валерия КАЛЧЕВА
Recent Posts
„Колонизирана“ ли е България от Запада? Исторически предположения и опровержения
България е колонизирана от Запада. Това твърдение се чува все по-често от противниците на европейското…
