Българска технология може да реши енергийната криза

Черно море е най-богатият източник на сероводород в света. Основната пречка той да бъде използван за производство на енергия е традиционното мислене на хората и бизнеса, които са свикнали за това да използват въглища, нефт и газ. Да се рискува с нещо ново е първата основна причина. Втората е геополитическа. Това каза проф. Венко Бешков, Института по инженерна химия при БАН, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Проф. Бешков е бивш заместник-министър на околната среда коментира дали е възможно сероводородът в Черно море да се превърне в енергия. Заедно с д-р Владислав Христов и доц. Красен Станчев е работил по проект за използване на сулфидите от дълбоките води на Черно море.

„Ако се появи един сериозен и чист източник на енергия, какъвто е сероводородът, то тогава това ще засегне интереса и на търговци, и на производители, и на доставчици, и на други страни, които са заинтересовани от търговията с нефт и газ и ги използват за свои политически цели“, каза професорът.

Идеята за този проект се заражда още през 2010 година, сподели ученият, като впоследствие получава финансиране по европейски проект в колектив от български, румънски и грузински учени. Основната концепция е, че сероводородът от Черно море може директно да се превърне в електроенергия с помощта на сулфидна горивна клетка, обясни професорът.

Горивната клетка е съоръжение, при което енергията от химична реакция, примерно при изгаряне на водород с кислород (това е типичният случай за горивна клетка) отделяната енергия би се превърнала в експлозия или в топлина, но тя може да се превърне директно в електроенергия, поясни гостът. „Енергията на химичната реакция се превръща в електроенергия. Всяка батерия, която използваме в момента – за часовник, за фенерче, за електрическа кола – се основава на някаква химична реакция, чиято енергия се превръща в електричество“.

„Към момента никъде по света няма действащи сулфидни горивни клетки. Идеята е наша и до този момент има отделни опити за използване на сероводорода като газ за подобна цел, но във водна среда, както е сероводородът в черноморските води, не се използва никъде и е наша оригинална разработка“.

На въпроса дали са доказани икономическите ползи от подобен проект професорът отговори категорично, че е доказана не само икономическата целесъобразност, но и оперативната. „Енергията за извличане на сероводорода и за работата на цялата инсталация за производство на електроенергия е по-малко от 10% от енергията, която се добива“.

„Оперативно технологията има предимство пред всички традиционни методи за добиване на енергия, термоцентрали, ядрени централи, които са инертни и не могат лесно и лесно да бъдат включени или изключени. Сулфидната централа може да бъде включена или изключена в рамките на няколко минути. Така че ако се наложи да се увеличи захранването на една енергийна система тя може да се включи и обратното“.

Голямо предимство е, че при тази технология няма никакви въглеродни емисии във въздуха и изцяло решава проблемът с парниковите газове, заменя всякакви петролни продукти и природен газ за целите на енергетиката и може би за това не получава това внимание, което заслужава, категоричен бе гостът.

Нужната инвестиция се оценява на между 5 и 6 евро на ват произведена мощност или 5-6 хил. евро на киловат произведена мощност. Ако се говори за една инсталация от калибара на 1 или повече мегавата отиваме към инвестиция за милиони, но за изграждането на една ядрена централа са нужни милиарди, добави проф. Венко Бешков. „До момента интересът, проявяван към иновацията, е само към придобиване на правата върху патента, но „ние от своите права няма да се откажем толкова лесно.

„Технологията може да бъде разширена не само за морски води, но и за води, замърсени със сероводород. Тя търпи развитие“, каза Венко Бешков.

Друга технология, за която се говореше, свързана с Черно море, е за т.нар. газохидрати. Това са едни количества, които са еквивалентни на трилиони кубически метри метанов природен газ, коментира гостът. „При едно такова развитие, като се изключи недостатъкът от емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на газа, това би решило енергийният въпрос на България за векове напред“. Институтът по океанология, обаче не е получила държавно разрешение за продължаване на проучванията, които дадоха много обещаващи резултати.

„В Черно море има и сероводороди, и газови хидрати, като и двете са в чудовищни количества – трилиони“, обясни професорът.

За информацията, че в Япония се работи от години по намирането на технология за извличането на енергия от газови хидрати и догодина това реално ще започне, събеседникът каза, че не е изненадваща, защото „технологията далеч не е толкова сложна“. „Тя е далеч по-проста от технологията на една ядрена централа или дори на една термоцентрала“, каза той.

„Сероводородът е съпоставим като потенциал с този на газохидратите, защото ако се сметне това количество, което се намира вече в Черно море, и това, което ежегодно се получава, стигаме около 1000 пъти повече електроенергия от необходимата на България за една година. Това са 31 хиляди тераватчаса“.

Кои са патентите, които към момента защитават технологията? Защо развитието на тази технологии не е намерила място в Плана за възстановяване и устойчивост на България? Защо, след като български евродепутат е извървял първите стъпки към приемането на сероводорода като възобновяем енергиен източник в ЕС, българското правителство не е предприело никакви действия това действително да стане факт? Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

https://www.dnes.bg/ …