Казвам се Петко. Сякаш работата на евродепутат е създадена точно за мен – лентяйствам целодневно, получавам много пари и не ми пука за нищо.
Квартирата ми в Страсбург е просторна и редовно почиствана, служебното Пежо също. Ризи, костюми, нафта, ток, развлечения – всичко плаща европейският избирател. Не вярвам, че на човек може да му се случи нещо по-хубаво – заплатата ми е висока, трудът ми несъществен, пътуванията и облагите са много. Всъщност не харча прекалено – майка ми праща сланина и ракия от България, а тук си купувам само хляб. Кътам всичките си парички, щото знам, че купонът няма да е вечен. Не излизам, пуша от цигарите на другите, нямам разходи, които да не са обезпечени от централата. Въртя дребна търговийка с лаптопи – всеки месец казвам, че ми се е счупил компа и бюрократите ми зачисляват нов, последен модел. Стария го пращам у нас за продажба. Откакто съм тук, секс правя рядко и то с по-непретенциозни колежки, дето не трябва да ги черпя. Един път излизах на заведение с останалите – бирата 8 евро, демек 16 лева… смятай. Поръчах си пържени картофи без сирене и един чай.
На времето баща ми беше строителен предприемач, но пропиля парите си по жени и хазарт, а останалите профука. Фалира, оставяйки цяла кооперация незавършена (добре поне, че взе парите на балъците новодомци и „забрави” да плати на работниците). Последното, което направи дъртият, беше да ме уреди с някаква държавна службичка. Изкара дебели връзки, а сетне умря. Така ме „избраха” за Европейския парламент с партийна помощ. Сложиха ме на едно бюро, зачислиха ми преводач (щото нямам идея от английски) и ме оставиха блажено да бездействам. Постепенно се вписах в колектива, осъзнавайки, че тук всякой нищо не върши. Колегите изглеждаха съсредоточени на работните си места, но всъщност гледаха порно или отглеждаха свини във Фейсбук. От време на време някой ставаше забързано, отиваше до принтера и се преструваше, че разглежда важен документ. Обядвахме безплатно в стола и то обилно, та вечер да не сме много гладни. После всеки според културните си особености – испанците спят по три часа, белгийците търсят дечица в парка, германците се напиват, холандците са на протест за гей правата… Събираме се отново към четири – клюки, интриги, свалки и работният ден свършил. Сутрин е друго – точно в девет има оперативка с участието на еврокомисар. Непременно трябва да съчиним някаква директива, че да се вижда колко усърдно работим. Колежка от Дания предлага да забраним черупките на яйцата. Върховна идея, но решаваме да сложим възбрана над оливерниците – проклятието за обединена Европа. Веднъж един гръцки бюрократ припадна от умора. Обсъждането дошло в повече на младия труженик. Такова бачкане през живота си не бил виждал. Дадоха му грамота, шест месеца болничен, а после щяха да го пенсионират на 29 години. Това с оцета и олиото не мина, защото няколко кръчмари се разбунтуваха. Но все ми е тая – избирателят е нужен само да плаща съвестно данъци. Обикновените хора са смотаняци и крайно некомпетентни да взимат решения без наша помощ, давай си налога, глупако и изчезвай в мизерната си хралупа. Днес пак сме на събрание и всички мислим… имам идея и ставам – предлагам да забраним шкафовете – бурни овации, ставане на крака и викове на одобрение. Инициативата ми е до 2020-та хората да държат дрехите и чиниите си в коридора, а след нея и самият коридор да изчезне от европейското бъдеще. Лично комисарят по иновации и телбод дойде да ме поздрави. Стисна ми ръката и каза, че дебилното общество не е готово за толкова модерна концепция, а после дружно изработихме резолюции за: премахването на мощните прахосмукачки и машинки за подстригване; яденето на пуканки в тъмна стая; забрана на 100-ватовите крушки; вето над хетеросексуалните бракове без разрешение от общината, местната полиция и службата по залесяване; забранихме провеждането на спортни мероприятия, ако в тях не участва поне един травестит или педофил (същото се отнася и за училищните екскурзии); всички деца под тримесечна възраст лично трябва да се попитат от кой пол искат да са. Толерантност – това е нашето кредо!
Животът е хубав – 13 хил. лева ми е заплатата след удръжки, ще си гушна 800 бона за пет годишния мандат, а работа не върша. Имунитет имам, асистентки ми назначиха (все някоя от тях ще ми роди дете), отлично ме здравеопазват. Животът е хубав!
Източник: Никола Крумов – фейсбук профил
