Българското Черноморие през 80-те, когато все още не беше бетонирано (СНИМКИ)

Няколко снимки от годините на късния социализъм в България носталгично ни връщат към златните пясъчни плажове на българското Черноморие, когато то за нашего брата беше светая светих за прекарване на заветната лятна отпуска.

На море се ходеше в няколко лъча: Единият и най-популярен беше с карта от предприятието. В зависимост дали то е проспериращо или не чак толкова, предлаганите варианти бяха на бунгало или в станция, като и в двата случая се осигуряваше стол с 3 хранения на ден. За базите с бунгала имаше външни тоалетни и бани със слънчева вода. В станциите естествено беше културка :)))

Другият начин за морски отдих е да тръгнеш с колата в много ранна доба първо, за да не ти свети слънцето в очите от изток и най-важното – да не изтървеш деня в пътуване. Предварителната подготовка си изискваше време и търпение. Мъжете обикаляха магазините заедно с камиона, зареждащ бира, за да успеят да купят една каса, а ден преди заминаването се посещаваше родното село, откъдето се пълнеха щайги с картофи, домати, краставици, ако има и месо в буркани – още по-добре. Подреждането в багажника и в купето си изискваше истинско майсторство. Обикновено децата седяха върху част от багажа, а в краката на предната седалка се дослагваше я газов котлон, я тигани и тенджери, я ценната каса с бира. Оттук можеше да се тръгне или към квартира в някое от селата по крайбрежието, или на къмпинг, ако си скатал и палатка върху всичко останало.

А най-смелите отиваха на т.н. сега диво къмпингуване, което не беше чак толкова популярно предвид на това, че общо взето цялото ни Черноморие предлагаше спокойствие, дива природа и пространство, с изключение на най-популярните места, където хавлиите на плажа се редяха една до друга, а да стъпиш между тях просто нямаше как да се случи. Но пък дюните си се ширеха необезпокоявани от щъкащи строители, изливащи тонове бетон, между хотелите се виеха сенчести алеи, покрити от многогодишни дървета.

Сега ли? Сега плажовете ни са празни, хотелите също и спокойствието е пълно, макар не и за българския туризъм, чийто активен черноморски сезон е максимум 3 месеца. А целокупният български народ на тумби се изнася към лазурните води на турското и гръцко крайбрежия, за да спонсорира съседите. Но пък няма да даде луди пари за чадър и шезлонг, няма тръба с фекалии да се излива в морето на хвърлей място от постланата му хавлия, няма да го извива коремът от развалена или пържена в старо олио храна и не на последно място – ще отдъхне качествено без някой да му натрапва силна и неприятна нему музика.