Вазовите „Чичовци“ на старозагорска сцена – и днес като сол в жива рана

Пиесата по писаната през далечната 1885 година повест „Чичовци“ продължава да събира почитатели на Дядо Вазов и този сезон, след като през 2019 година с нея отбеляза вековния си юбилей трупата на старозагорския драматичен театър „Гео Милев“. Драматургичния прочит на класическите текстове е дело на Юрий Дачев, а режисурата на Бина Харалампиева. Сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова, а музиката е на Асен Аврамов. Първото представление тази есен бе на 30-ти септември.

„Никой писател, както Вазов, не обича героите си и когато няма как да не бъдат обичани, и когато няма за какво. Никой не е толкова щедър в опрощаването на кривиците им. Продължаваме обаче често да се отнасяме към Вазовото великодушие доста едностранчиво. Забавляваме се с хумора му, но бягаме от щипещата сол в него. А тя и днес попада в живи рани: вечното ни ослушване откъде духа вятърът, навикът ни да гледаме света отвисоко, геройството за един ден, самоувереността ни, че всичко знаем и разбираме и най-важното: забележителният ни талант да оцеляваме. Колкото и да става трудно разбираем за англоговорящото ни Отечество, Вазовият език, ние, май докато ни има, ще сме „вътре“, в „Чичовци“. Защото, какво толкова се е променило? Нито сме се научили да четем себе си, нито е изчезнало усещаното, че „Въздухът трепери“.”, коментира подхода си към повестта режисьорът Юрий Дачев.

Иронията, сарказмът, пиперливите фрази в устата на героите, скечовете, преките алюзии с уестърна  и  модерната трактовка предизвикваха  нееднозначни реакции през годините. Дори се стигна дотам възмутена зрителка да напусне залата, смайвайки публиката с обвинение към постановчиците, че политизирали  текста на Вазов и че показаното било подигравка с личността на класика по време на местните избори.