Валери Станков: Уж тръгнах? – а душата ми остана във декупаж от слънчеви зари

ДЕКУПАЖ ОТ СЛЪНЧЕВИ ЗАРИ

… проскубаната есен е далече,
де ли реди печален декупаж? –
а лятото за път се стяга вече,
и аз потягам своя денк с багаж:
две рачи щипки, стръкче водорасло,
сноп слънчеви лъчи за топлинка,
и камъче, със мидички обрасло –
да топли нощем моята ръка,

пробит рапан и сух делфинов прешлен,
перо от гларус, нейде отлетял –
ако на зима някой ден се срещнем,
ще ви напиша с него мадригал,
за спомен стиснах шепа морска пяна
с мехурчета – смехурчета добри!…
Уж тръгнах? – а душата ми остана
във декупаж от слънчеви зари.

Валери Станков

[ad id=“225664″]

21 юлий 2017 г.
гр. Варна, 8, 25 ч.

Още прекрасни стихотворения от Валери Станков четете ТУК

Красимира Янкова