Вангелис, инструментът на вечната музика

Известен е като Вангелис и идва от Гърция, макар да е гражданин на света. И на музиката, от която светът е изтъкан. „Аз – казва Вангелис – съм само инструмент, чрез който вечната музика достига дори до онези, които не могат да я чуят иначе”.

През 2016 той издаде албума „Розета“, посветен на една велика човешка мисия в Космоса – кацане на апарат върху комета на над 1 млрд. км от Земята.

„Митологията, науката и космическите изследвания ме привличат и възхищават от ранно детство. Те винаги са били свързани с музиката ми” – казва композиторът.

Вангелис е роден във Волос през 1943 и твърди, че не помни време, когато не произвежда звуци. Първият му спомен е как седи пред пианото и дрънка нещо. Другият е как използва лампово радио за синтезатор – върти копчето и изтръгва хаотично-вселенски звуци.

Вангелис е от богато и артистично семейство, баща му е художник, майка му е певица. Освен талант, те му осигуряват и развитие. Започва с музика на 4, а на 6 изнася първия си концерт – пред 2000 души в един театър. Няма представа от композиране и импровизира. И изкарва от нерви учителите по музика – нарочно не научава да чете и пише ноти.

„Бях щастлив да не отида в музикално училище, защото там по-често затварят вратите към музиката, отколкото ги отварят” – твърди. Завършва живопис в училището по изящни изкуства в Атина, където има и часове по музика. Когато му дават ноти, той се преструва, че ги чете, а свири по слух. Така и композира после – само чрез онова, което звучи в главата му.

Първият самостоятелен албум на Вангелис е Sex Power от 1970, саундтрак за еротичен филм с Джейн Бъркин. Никой не му обръща внимание, макар вече да е известен с група Афродита чайлд. Това е третата му банда. Първата, Форминкс, е училищна, но става най-популярната рок-група в Гърция – събира хиляди по стадионите, които искат да чуят и първия хамонд-орган в Гърция, подарък на Вангелис от родителите му. Втората група, Папатанасиу сет, вече е с Демис Русос, негов братовчед с фалцетен глас. Папатанасиу е всъщност фамилията на Евангелос Одисеас – истинското име на Вангелис.

Те искат да пробият в Лондон, но заради стачка на железниците остават в Париж, сменят името на Афродита чайлд и завладяват Европа с парчета като Rain and tears и It’s Five O’Clock. Според Вангелис това са компромиси с разбирането му за музика, но с тях постига независимост, защото се продават в милионни тиражи.

През 1971 обаче, когато Афродита чайлд е в разпад, излиза и третият им албум – 666, по Апокалипсиса на Йоан. Истинско откровение в прогресив-рока, той е в маниера, по който Вангелис продължава вече сам. А експериментът с гръцката актриса Ирене Папас, която озвучава безкрайността като смесица от себеутвърждаване и оргазъм, е фантастичен. Но истинската световна слава на Вангелис идва след 10 години, през 1981, когато получава Оскар за саундтрака на филма „Огнените колесници”.

Обаче като заговорихме за оргазми – Вангелис е изключително дискретен за личния си живот. За първите години в света на дивия рок, казва: „Да, имаше наоколо безкраен купон, много алкохол и момичета, връзките с които никога не са били сериозни, много наркотици, но към тях изобщо не посегнах”.

После се жени два пъти, а сега има дълга трета връзка, но неясно с кого. Трудно е да се каже също къде живее, защото живее на много места, макар да не обича самолетите, а за да прескочи до Европа, отива с Ролс-Ройса до Дувър, чака Ламаншът да стане като огледало и чак тогава се качва на ферибота.

Нормален човек с нормални мании, Вангелис е изключителен творец в много музикални сфери – от рок, през джаз и синтетична музика, до класически балет и театър. Музикантът Вангелис остави след себе си 40 албума, неописуеми концерти и много проекти в киното – с поредиците на Карл Сейгън и Жак Ив Кусто, с Ридли Скот и „Завладяването на рая“. Но човекът Евангелос Одисеас остави още нещо – усещането, че пионерският дух е жив.

Когато го питат за малката планета, наречена на него, той отговаря – надявам се един ден да я посетя. Като нищо ще го стори – ще стъпи там и ще композира нещо специално за небесните оркестри.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.