Законът за частната охранителна дейност противоречи на Конституцията. Това гласи становището на 78 от 81 присъствали съдии на Пленума на Върховния административен съд.
Според върховните магистрати, частната охранителна дейност е строго стопанска дейност, а регламентирането на охраната на урбанизирани територии като вид частна дейност противоречи на чл. 105, ал. 2 от Конституцията, според който: „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили“.
Пленумът на ВАС е съгласен с мотивите на президента по отношение на това, че с функции по осигуряването на обществения ред Конституцията натоварва изрично Министерския съвет, който обаче няма право да създава нови субекти във връзка с това свое задължение.
Опазването на обществения ред е част от охранителната дейност на МВР, която се осъществява от полицейските органи, смятат върховните магистрати и дават за пример Решение № 5 от 7 юли 1994 г. по к.д. № 3 от 1994 г., според което дейностите, свързани с обезпечаването на сигурността на гражданите, се извършват изцяло от органи, предвидени в Конституцията или създадени от Народното събрание.
Спорните текстове в закона, изготвен от Министерския съвет, бяха приети от парламента въпреки съмненията за прокарване на лобистки интереси и нарушаване на основни конституционни текстове. Законът вече беше атакуван пред Конституционния съд от главния прокурор и президента, които оспориха текстовете със сходни мотиви – частни охранителни фирми ще изземват функции, които са изцяло в прерогативите на изпълнителната власт.
[ad id=“263680″]
Новите текстове, с които се дава възможност на частни охранителни фирми да пазят цели населени места по едноличното решение на кметовете и без провеждането на обществена поръчка, породиха съмнения и за използването на този инструмент по време на избори.