Велев: Нужно е правителство на широка основа и приемане на бюджет

Нужно е формиране на правителство на широка основа и приемане на бюджет, позволяващ да продължим пътя си към еврозоната и ограничаващ инфлацията, ускоряващ икономическия растеж. Това каза Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

У бизнеса има разочарование от отлагането на влизането на България в еврозоната, допълни гостът. „Това е наш дългогодишен приоритет – еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество“.

„Преките спестявания на средства от влизането в еврозоната биха били над милиард, но много по-голяма е ползата от статута, който страната би получила. Означава сигурност за инвеститорите, привлекателна инвестиционна дестинация. Мястото ни в класациите за правене на бизнес и конкурентоспособността биха се повишили“, допълни гостът.

Популизмът продължава и от НС чухме подобни заявки, как ще увеличим разходите, няма да вдигаме данъци и ще свием дефицита, подчерта Велев. „Това няма как да стане. Той вече е прекомерно голям и ако нищо не се промени, според изчисленията на Министерство на финансите, на база на взети вече от предишните два парламента решения и промени в законите, се очертава дефицит от порядъка на 6-7%. Това са близо 12 млрд. лв. За да бъде 3%, трябва БВП да е 400 млрд. лв., а той е 165 млрд. лв. за миналата година и за 2023 се прогнозират 182 млрд. лв.

„Няма как да се постигне 3%-ен дефицит, без да се свият разходите и да се намалят нетаргетираните плащания, които тласкани от популизъм и борба за гласове се надпреварваха да предлагат и приемат в предишните два парламента“.

Имаме спад на инвестициите от и без това ниското им равнище, каза още гостът. „В годините, когато имахме за цел влизане в ЕС и три последователни пълни мандата от по 4 години, стигнахме ръст на БВП от порядъка на 6-7% годишно и то няколко години подред. Тогава инвестициите бяха 36%, а сега са 18% и намаляват“, обясни Велев.

Като друг болезнен проблем събеседникът изтъкна липсата на човешки ресурси, като и „липсата на съответствие между потребностите на пазара и това, което образователната система дава“.

„Липсват всякакви стимули за един режим на трудова имиграция, който е подобен на останалите европейски страни. Ние имаме една от най-рестриктивните системи за внос на човешки ресурси, при условие, че имаме най-бързоизчезващата работна ръка. Само по чисто демографски причини, ние губим 50 хиляди души годишно, а в същото време ограничаваме притока на човешки ресурси отвън“.

Кадрите, които идват от образователната система, се налага да бъдат доквалифицирани при нас, добави Велев. По думите му ръстът на доходите у нас изпреварва ръста на производителността и то в пъти. Това е средносрочно, а не само в последните години. Това означава, че голяма част от средствата, които би трябвало да бъдат насочени към инвестиции, отиват за възнаграждения и по този начин забавяме развитието си, изяждайки бъдещето. Ръстът на средната работна заплата в България е най-висок за последното тримесечие на миналата година в целия Европейски съюз. Този ръст изпреварва инфлацията, което е само в няколко страни. Ние постигнахме за миналата година много добри резултати. В индустрията ръстът е 21,8% и това е най-високия ръст в целия ЕС. В същото време доходите продължават да бъдат на опашката и това изоставане от другите страни от ЦИЕ продължава.

Ръстът на доходите и занапред ще изпреварва ръста на производителността. Това е част от очевидно догонващото ни развитие, подклаждано от популизма на политиците, от административните въздействия на определянето на минималната работна заплата – в същност в нарушение на европейска директива и на Конвенцията на Международната организация на труда, изтъкна събеседникът.

„Последният парламент наруши директивата, която се опитваше да транспонира. В пълно нарушение на тази директива определи административно минималната работна заплата да бъде половината от брутната средна, позовавайки се на директивата, а тя не изисква това. А обратното – изисква диалог между работодател и синдикати, изисква система, която да отчита няколко показателя“.

За нас са важни трите приоритета, каза председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал. „Тази година страната ни да влезе в Шенген, през 2025 година – в еврозона, а 2026 – в ОИСР. На тези приоритети трябва да бъдат подчинени останалите. Защото не можем да твърдим, че искаме да се присъединим към еврозоната и в същото време да правим бюджетен дефицит 6%. Освен инфлацията ние ще нарушим и другия критерий – за бюджетен дефицит 3% и както вървят нещата и дългосрочната лихва“.

„Всички партии, с изключение на Възраждане, твърдят, че са за ускорен прием в еврозоната. Но това не личи от техните действия. Защото ако това е така, трябва да се направи правителство на широка основа, да се направи един консервативен бюджет, защото икономиката се забавя и това вече е факт“.

Икономиката се забавя, което ще доведе до по-малко дори от очакваните приходи в бюджета. В същото време разходите вече са на такова равнище, че дефицитът вече гони 7%, ако нищо не се промени. При това положение трябва управление на широка основа, което да предприеме и някои непопулярни мерки, например това раздаване на калпак на всякакви помощи, включително на тези със средни и дори с високи доходи.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

https://www.dnes.bg/ …