ВЕЛИКДЕНЪТ НА БУКВИТЕ И НИЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 40, 1991 г.
ВЕЛИКДЕНЪТ НА БУКВИТЕ И НИЕ
Велик ден е 24 май за България. Затова го изписвам слято в заглавието. Най-големият, най-чистият, най-българският, денят, в който законно изпитваме гордост, че „и ний сме дали нещо на светът“. Навярно затова винаги – още от времето на турското робство – сме го тачили, почитали и празнували по достойнство. Точно в десет часа на площада пред ОбНС бе дадено началото на тържествения ритуал по издигане на националния флаг. Стотици ученици, дейци на образованието и културата, представители на политическите сили и граждани (някои колеги журналисти пресмятаха, че присъствуващите са може би повече от хиляда) изслушаха словото на господин Стоян Стоянов под ситнежа на дъжда. Кметът на ВрИК на ОбНС поздрави присъствуващите с най-светлия български празник и обяви наградата „Анастасия Тошева“ за високи постижения в образованието на колективите на училищата „Атанас Генчев“ и „Иван Вазов“ в чест на 150-годишния им юбилей. Г-н Стоянов обяви и решението на ВрИК и ОбНС, който оценява по достойнство високите постижения на отделните творци и колективи в областта на културата и изкуството, но предвид икономическите затруднения на общината не присъжда за тази година наградата „Стара Загора“. Гръмна химнът „Върви, народе възродени“ и затичан първокласник възвести началото на празничното шествие с училищен звънец, украсен със здравец, но никой не го последва по бул. „Цар Симеон І“ и първокласникът смутено се спря. За сметка на това г-н кметът тропна хорце и въвлече и други в мероприятието. В единадесет часа и петнадесет минути на площада и по булеварда беше пусто. И за разлика от друг път – чисто. На няколко места останаха все пак групички от учители, писатели, журналисти, художници, които говореха за провала на „мероприятието“. Едни твърдяха, че причината била в стачкуващите учители, други упрекваха управата на града, че е иззела функциите за естетическа оценка от специалистите и гражданите, трети упорито настояваха на своето – творците, предвид финансовите затруднения, не искали парични награди, но национални постижения имало – и в публицистиката, и в поезията, и в живописта, и в… Един дългогодишен учител, който пожела да остане анонимен, попита дали ще си я караме пак по старому – да се дават награди на юбиляри, а не за реален принос в образователното дело! Към обяд ресторантите и кафенетата бяха препълнени, но места за хората на просветата и културата нямаше (техните кафенета не работеха, без да стачкуват!). А на сградата на ОбНС още стоеше големият плакат с лика на светите братя, които, кой знае защо, гледаха укорно, а под тях се мъдреше надписът: Ден на славянската писменост и култура. Никой не попита – не беше ли Ден на славянската писменост и на БЪЛГАРСКАТА просвета и култура! Изглежда този въпрос беше излишен…
Георги ЯНЕВ