България

Велики вторник е – денят отреден за смирение!

Днес е Велики вторник, вторият ден от Страстната седмица. Църквата отрежда деня за поучения и последни нравствени наставления.

По стар народен обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана вода“. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

Според библейския текст след Велики понеделник, в който Исус Христос разгонил търговците от храма, той продължил да изнася пред учениците си и събралото се мнозинство последните си проповеди и нравствени наставления. Божият син давал примери как да благотворим – не да даваме от излишъка си. Той разказвал на учениците си притчата за бедната вдовица, която отделя от последните си материални средства.

На Велики вторник пред насъбралото се множество Исус разказал и известната притча за десетте девойки и младоженеца:

Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне. 

Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. 

На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца. Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“ 

Смисълът на тази притча е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.

Елена Дюлгерова

Усмивката, която изпращаш, се връща обратно при теб.