Великолепният век: Кьосем – история и измислица в сериала

През 1603 година, когато Ахмед I става падишах на Османската империя, той е само на 13 години и 8 месеца. Има брат Мустафа, страдащ от слабоумие. След възкачването си на престола Ахмед изпраща Мустафа заедно с майка му в Стария дворец. На 3 ноември 1604 година, когато невръстният султан е само на 14,5 години, наложницата му, гъркинята Махфируз Хадидже, ражда първия син на Ахмед Осман II, който наследява баща си на престола. В рамките на следващата година от две други наложници на бял свят се появяват още две деца – Мехмед и принцеса Геверхан.

През 1604 в харема идва нова наложница – гъркинята Анастасия, дъщеря на православен свещеник от остров Тинос в Егейско море. В историята нейната рождена дата е останала някъде около 1589 г. Тя е похитена от турските завоеватели и продадена на робския пазар в Истанбул. Много бързо си завоюва място на фаворитка сред новодошлите в харема и затова Ахмед ѝ дава името Кьосем (лидер). Известно е и друго нейно име – Махпейкер (луннолика). Махфируз е изпратена в Стария дворец, където всички отиват заради някакво провинение към падишаха или просто, защото стават неудобни. А Кьосем започва да се грижи за малкия Осман, който остава без майка си в двореца Топкапъ.
Майката на Ахмед Хандан султан умира на 26 ноември 1605 г., когато той е само на 15,5 г. Тогава Кьосем ражда дъщеря си Айше. Тя ражда три дъщери (Айше, Фатма, Ханзаде) и четирима сина: Мурад IV(29авг. 1609), Ибрахим (9 ноември 1615), шехзаде Касим и шехзаде Сюлейман.

Ахмед на два пъти издава заповед брат му да бъде удушен, но и в двата случая променл решението си. В първия е заради силните стомашни болки, които изпитал веднага след решението си да убие Мустафа, а във втория е много уплашен от разразила се над Топкапъ силна буря. По написаното от венециански хроникьори, основната роля за спасяването на Мустафа изиграва Кьосем, която закриляйки го се надява един ден и нейните синове да бъдат пощадени от традицията новият султан да разчиства пътя си, убивайки останалите претенденти за престола.
Влиянието си в двореца Кьосем укрепва омъжвайки дъщерите си за Великите везири на своето време. В 1612 дава седемгодишната Айше на Везира Насух паша, когото след 2 години Ахмед екзекутира. Айше е омъжвана 6 пъти.

[ad id=“236999″]

Краят на Дервиш паша идва много драматично. Той натрупва голям дълг към лихвар евреин и се опитва да го заплаши и да не му плати, но евреинът му отмъщава с хитрост, като заповядва да прокопаят тунел от двореца на пашата до султанския палат Топкапъ. После съобщава на един от враговете на Дервиш – Капъ ага, с думите: Великият везир се готви да убие повелителя. Агата докладва на падишаха, който прави разследване и след като се уверява, че тунелът наистина съществува, взема решение да убие Дервиш. На 11 декември 1605 г. Великият везир е призован на съвет на Дивана. Влизайки, върху него се нахвърлят стражите и започват да го душат. Всичко това се разиграва пред очите на държавните велможи. Пускат на земята тялото на Дервиш, но то продължава да мърда и тогава Ахмед Хан му прерязва с нож гърлото.

Принц Яхя (във филма еничарят Искендер) е син на 13-ия османски султан Мехмед III. Неговата майка произхожда от династията Комнини, които са управлявали Византия. При възкачването на Мехмед III на престола, той екзекутира всичките си братя. Майката на Яхя уплашена, че тази съдба може да застигне и сина ѝ, успява да го изведе от двореца. И когато през 1603 г. по-младият брат на Ахмед I става султан, принц Ахя предявява претенции към престола. В търсенето си на поддръжка за своята мисия той посещава много европейски градове. Борбата му за трона продължава цели 14 г. и в крайна сметка не се увенчава с успех. Османлиите не го искат за падишах, тъй като той изповядва християнството, а православен султан е пълен абсурд. Гробът на принц Яхя се намира в Македония. Той е погребан по всички канони на християнството. Именно прототип на тази историческа личност се явява персонажът Искендер.

[ad id=“226585″]

През 1623 г. със съдействието на своя приятел Великия везир, Мехмед Герай получава ханска титла. Мехмед III Герай назначава на висока длъжност по-малкия си брат Шахин Герай.

Едно от първите решения на Ахмед I е да лиши от власт Сафие. Той я изпраща в Стария дворец през 1604 г. Султанката умира през 1618, така и не връщайки се в Топкапъ.

На 22 ноември 1617 г. на 27 г. от тиф умира Ахмед. Големият му син Осман тогава е на 13 г. Съветът на Дивана постановява властта да се даде на по-големия Мустафа. Инициатор на предложението за внесеното изменение на закона е Мустафа ага, началник на черните евнуси в двореца. В историята е останало впечатлението, че Кьосем също има дял в това предложение, тъй като се надявала на по-лоялно отношение към синовете ѝ от Мустафа, отколкото от Осман.

На 29 февруари 1618 г. Мустафа е изолиран в стая на двореца, наричана „клетката“. В този ден на престолa сяда Осман II. Той се опасява, че ще го свалят от власт, тъй като всичките му наследници умирали. Затова Осман разпорежда да екзекутират Мехмед, вторият син на Ахмед, роден от наложницата, чието име е останало в забвение за историята. На 12 януари 1621 г. Мехмед е убит.

На 22 май 1622 г. Мустафа II отново става падишах, след убийството на Осман II от еничарите. Регент е неговата майка. Само година по-късно той е „убеден“ от управляващата върхушка да се откаже от трона в полза на племенника си Мурад IV. Заради това, че той е на 14, неговата майка Кьосем става регент, а Мустафа I е изпратен в Стария дворец, където остава до смъртта си. А всички синове на Ахмед I( тримата на Кьосем – Сюлейман, Касим и Ибрахим, както и Баязид от друга наложница) остават в Топкапъ. Когато те порасват достатъчно и станават опасни за Мурад IV, той ги затваря в „клетката“, където после ги и убива, като оставил жив само Ибрахим.

Превод и редакция от turkish cinema: ЗАРАТА