Венета Вълева: Застраховам не своя живот – застраховам страха си, за да мога до края готова за скок да живея

ПРЕДИ СКОК

Самолетът излита, крилата му – в слънце облени,
и другарят ми каската стяга с ръцете си влажни…
Преди скок ме попитайте: „слушай, защо си родена?“,
преди скок ме попитайте – зная какво да ви кажа.
Любопитното обедно слънце над старта е спряло,
Самолетът се врязва в небето, в лъчите му блеснал,
Обикаля Земята във кръг и крещи на провала:
– Хей, сънливци! Не ви ли събудиха моите песни!…
Долу някъде хората гледат към него и слушат.
Колко малки са техните къщи, видени отгоре!
Колко дребни колички в гаражите смешно се гушат,
А край тях суетят се забързани делнично хора.
Хей, човеко – изпращам към теб самолетните звуци,
Ала твоят железен гараж ги поглъща, не чуваш, –
ще живееш добре – синове ще дочакаш и внуци,
но не искам живот като твоя, защото не струва!
Кой ще търси върха, ако има към него пътеки?
Ако всичко е ясно и хубаво – кой ще попита?
Кой ще прави гараж, за да пази крилата си леки?
Не гараж ми е нужен на мен, а небе – да излитам!
Аз не съм се родила да виждам стени и тавани –
оставете небето над мен, за да мога да расна.
Вместо тесен прозорец – пред мен хоризонтът прострян е,
за човека с крила магистрала дори ще е тясна…
Във рева на мотора изплашен потъва гласа ми,
впивам пръсти, а долу във бездната, нещо клокочи,
в мойте вени кръвта се превръща в живак от страха ми,
ала знам, че когато ми кажат да скачам – ще скоча!
Преди скок – колко струвам, узнавам напълно тогава.
Вие виждате моите грешки и съдите строго,
но не знаете мога ли, паднала ниско, да ставам?
Преди скок – аз тогава със сигурност зная, че мога.
Блъска вятърът луд, а другарят ми сякаш е в жега.
И летейки надолу, ще мисля – дали ще успее?…
Ако в огън гори – парашутът ще бъде за него,
бих приела смъртта, ако трябва – но той ще живее.
Преди скок – виждам хората долу и даже не зная
как успяват за своите дребнички грижи да плачат,
да живеят във клетка – когато над тях е безкраят…
„Приготви се за скок!“ – Аз отдавна готова съм. „Скачай!“
Ако дълго си търсил брега над пустинята водна –
свойто щастие виждал си ти в светлините на кея,
как ухаят цветята сред черната угар безплодна,
как е скъпа земята, когато си падал към нея!…
…Аз вървя по въже! Зная как ще преглъщам вика си,
аз умея да падам – и после да ставам умея!
Застраховам не своя живот – застраховам страха си,
за да мога до края готова за скок да живея.

Венета Вълева

Запознаваме ви със старозагорската поетеса Венета Вълева, която реши сама да си тръгне само на 29…


image0 (9K)