Веселина Седларска в Стара Загора. „Човек търсещ, изтощим. Изтощимо търсещ.“

Сборникът от разкази на Веселина Седларска „Гладни сърца“ представят тази вечер авторката и издателство „Сиела“ в библиотека „Родина“ от 17.30 часа.

„Гладни сърца” е пътеводител из лабиринта на живота. Всички истории в тази книга са истински. Случили са се с реални хора, с истински, гладуващи сърца, търсещи смисъл, топлина и завършеност.

Сборник, пълен с човешки истории, които изкривяват времето и пространството и ги превръщат в нещо друго – не във физични, а в човешки величини.

С деликатност, съчувствие, огромно човеколюбие и здравословна доза чувство за хумор Веселина Седларска вплита в своите разкази, тънките, пъстри нишки на смисъла, за който са гладни човешките сърца и който всеки намира на различно място. Това пише за най-новата книга на Веселина Седларска поетесата Мария Донева.

Из „Гладни сърца“:

Бог е чертожник, който рисува с пергел окръжности. Понякога се залисва, отлага, протака, но накрая завършва кръга и човек го усеща като прещракване на катинара от скрина на своя живот – вътре е, твое е, може да пиеш сила от него, а може и да го удавиш в сълзи – както ти решиш.

***

Веселина Седларска е журналист над 40 години. Родена е през 1954 г. в Стралджа. Завършива е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и  специализира в САЩ. Работила е в окръжни и областни вестници, в националните всекидневници „Труд“ и „Стандарт“, радио „Свободна Европа“, списание „Тема“. В момента пише за сайта „Редута“. Автор на „Сънувах Мисисипи“, „Пасажерите на Ной“, „Кладенецът“, „Депресията ме обича” и на книгата „България за начинаещи – Джаз от сюжети и портрети”, в която са събрани едни от най-любопитните истории от журналистическата ѝ практика. Пише политически коментари, хуманитарни есета и кратки статуси, често предизвикващи голяма полемика в социалните мрежи.

„Човек търсещ, изтощим. Изтощимо търсещ.“ Така определя себе си Веселина Седларска. Вярва, че „всички сме замесени от черно и бяло. И че ако в края на всеки ден бялото е повече от черното, всичко е наред.“

Където и по света и в България да се озове, Веселина винаги се прибира в Сливен – градът, с който свързва целия си живот: на пет минути път до планината и на час до морето. Сред хората, които я заземяват.

Доверява, че любимият й момент от деня е първото й кафе, „подсладено с усещането, че днес може би ще се случи нещо добро“.  А задължението всеки ден да знае повече от вчерашния, е най-голямото предизвикателство в работата на Веселина Седларска.