„Весел, зает, активен човек“. Кейт Уинслет от бедността до големите награди

От едно смело, самоуверено и леко пълно дете тя се превръща в една от най-големите съвременни световни кинозвезди.

В сряда Кейт Уинслет навърши 47 години и съвсем не е загубила онзи свободен дух, който родителите ѝ отглеждат у нея от малка. Тя вече е печелила две награди „Еми“, един „Оскар“ и седем номинации за наградата на филмовата академия.

Уинслет е родена през 1975 г. в Рединг, Великобритания в семейство с ограничени финансови възможности, но въпреки това тя казва, че родителите ѝ винаги са обгрижвали и подкрепяли децата си.

Тя казва пред „Брут Америка“, че е свободно, щастливо дете, което винаги влиза в студената морска вода през зимата преди всички останали, не живее в стрес и обича да похапва. Отдава това на майка си, която предпочита децата да се катерят по дърветата, отколкото да карат изпити.

Уинслет решава, че иска да е актриса от малка и често участва в театрални пиеси, но първоначално рядко е избирана за главни роли заради наднорменото ѝ тегло по това време. Съучениците ѝ също ѝ се подиграват понякога. Тя обаче не оставя това да я спре и постепенно започват да я избират и за телевизионни и кино продукции.

През 1997 г. е избрана да играе Роуз – главната роля в култовия „Титаник“ на Джеймс Камерън. Първоначално канадският режисьор си представя други актриси за ролята, а и Уинслет си мисли, че най-вероятно ще изберат някоя американска актриса.

„О, те ще изберат Уинона Райдър или Ума Търман, защо биха избрали мен?“, казва тя. „Не можах да повярвам, когато я получих“.

Това се оказва правилно решение за режисжора, след като филмът става изключително печеливш, а Уинслет се превръща в световна звезда, въпреки че тогава все още предпочита да участва в малки продукции и не се чувства готова за славата.

На снимачната площадка се запознава и с Леонардо ди Каприо, с когото остават близки приятели и до днес. „Свързани сме доживот“, казва тя години по-късно пред Гардиън.

През 2004 г. участва в друг култов филм – „Блясъкът на чистия ум“ с Джим Кери, а четири години по-късно получава водещата роля в продукция за холокоста, която ще сбъдне мечтата ѝ за Оскар – „Четецът“ на Стивън Долдри. „За мен беше фантазия. И когато се случи, беше сбъдната мечта“, казва актрисата.

Сред последните ѝ роли е тази на полицайка в минисериала „Мер от Ийсттаун“. Той постига огромен успех и спечелва на Уинслет втора награда „Еми“. Актрисата получава високи оценки от критиката за това, че изиграва ролята си много реалистично и успява да предаде изтощението, скръбта и всички останали емоции, които изпитва една героиня, загубила сина си.

Уинслет по-късно казва, че ѝ е било трудно да пресъздаде „тази мрачна тишина“ и се е подготвяла за ролята повече, отколкото за която и да е друга. „Защото съм весел, зает, активен, прегръщащ човек. Това съм аз“.

Едно от най-важните неща за актрисата е да играе многопластови, интересни героини с богата история. Тя държи също в тях да се припознават повече хора: „Трябва да използваме гласа си от името на хора, които нямат такъв. Това има значение за мен сега по начини, които дори не са ми минавали през ума през 20-те ми години“, казва още тя.

Днес тя е майка на три деца от трима различни съпрузи. Последният от тях е Едуард Ейбъл Смит или както Уинслет го определя, „супер привлекателен, свръхчовешки баща, който стои у дома“.

Arhiv