Вечният пътешественик Христофор Колумб

Вероятно най-популярната дума в Европа през ХV-ХVІ век е „земя” – но изречена с ентусиазъм – земя-я-я-я. Представете си да я чуете на разсъмване, изкрещяна от почти трезвен моряк на най-високата мачта. Годината е 1492, денят – 12 октомври, часът е 2 сутринта. Човекът, който крещи заветната дума се казва Родриго, но човекът, в чиито уши тя звучи най-силно – Христофор Колумб.

Може да се залага на това кои неизвестни около Колумб са повече – свързаните с личността и произхода, с визиите му за света и дръзкото плаване през Запада до Индиите, или свързаните с реалните резултати от това плаване. Да, преди него Америка си е открита от местните и от викингите, вероятно от китайците, а май и от някои африканци. Колумб я открива само за европейците. Оттам идват тютюн, домати, картофи, царевица, ванилия, шоколад. И сифилис. Но не знам дали той компенсира сериозния мор, който европейците пренасят оттатък – и с болестите, и с бруталния маниер на колонизация.

Така че неслучайно хората на Карибите пеят песни като „Христофор Колумб” на Бърнинг Спиър:

„Аз съм стар и знам, аз съм стар и казвам, аз преразгледах нещата и ясно видях – Христофор Колумб е проклет лъжец“.

И мистър Спиър обяснява: Колумб лъже, че първи е дошъл в Ямайка – там е имало вече индианци и дори малко черни хора.

В същото време пък кънтри певицата Сузане Вега пее в „Светът преди Колумб”:

„Ако твоята любов бъде отнета от мен, всеки цвят ще бъде само бял или черен и това ще е толкова плоско, както светът преди Колумб“.

Текстът звучи романтично, но с исторически привкус – плоският свят е сред заблудите около експедицията на Колумб. Той не тръгва, за да докаже, че земята е кръгла, истината вече се знае – през 1492, когато Колумб потегля, в Нюрнберг се появява първата карта на света с форма на глобус.

Така че проблемът не е формата, а разстоянията. Всъщност, Колумб тръгва поради грешка в изчисленията. Той мисли Земята за по-малка, отколкото е и смята, че ако тръгне на Запад, ще стигне Азия за месец, докато покрай Африка, по източния път на португалците, пътят е няколко месеца.

Възможността да се съкрати пътя до богатата Азия е и въдицата за Фердинанд и Изабела, испанската кралска двойка, която подкрепя експедицията на Колумб. Те го финансират и му обещават при успех да стане адмирал, Вицекрал на новите територии и други благини.

Колумб е в разцвета на силите – мъж на 41, с опит в морските работи, със силен религиозен плам и желание да направи нещо, което никой друг не е правил.

И така, на 3 август 1492, по устието на Рио Тинто, Червената река, в океана излизат корабите „Ниня”, „Пинта” и „Санта Мария”. Белите платна с изтъкани огромни червени тамплиерски кръстове носят корабите на запад, към залеза, който в друг смисъл е истински изгрев на Запада. 33 дни по-късно, минали през сериозни приключения, „странни танцуващи светлини над морето и пламъци в небето”, полудяване на компаса, готовност за бунт на екипажа, на 12 октомври все пак чуват думата „земя” и виждат остров Уотлинг, най-източния от Бахамите. Два дни по-късно тръгват на юг и откриват Куба, след месец – Хаити и Ямайка, а накрая – Доминика.

Христофор Колумб се връща триумфално в Испания, получава обещаните титли и права, прави още две плавания, стига брега на Южна Америка и все пак стъпва на американския континент.

Но положението му в двора и обществото е все по-нестабилно заради интриги и доноси. Веднъж е арестуван за използване на варварски средства при управлението на остров Еспаньола и всички почести са му отнети. Други твърдят, че всъщност е арестуван за магьосничество. Оправдан е от Светата Инквизиция, но нищо не му е възстановено.

От това време е и историята за колумбовото яйце. В компания знатен господин казва, че онези земи са си там отдавна и ако не Колумб, някой друг щеше да ги открие. Но вместо отговор, Колумб пита – някой може ли да задържи яйце върху масата. Благородниците опитват, но яйцето все се търкаля. Тогава мореплавателят чуква дъното на яйцето и го слага да седне на счупената част, като демонстрира, че и простите неща не са постижими за всеки.

В последните години от живота си Колумб става силно религиозен и се оттегля от света. Умира през 1506 във Валядолид, а тленните му останки преживяват нещо като второ, собствено пътешествие. След три години са преместени от Валядолид в Севиля. Оттам са закарани в Санто Доминго, столицата на Доминика. През 1795 испанците губят острова от французите и ги прехвърлят в Куба. След сто години губят и Куба, но пренасят урната пак в Севиля. После обаче доминиканците намират урна с надпис „Дон Кристобал Колон” и се ражда версията, че останките изобщо не са местени, а скрити. Последното откритие обаче, базирано на ДНК анализ, е, че всъщност тялото на Христофор Колумб е разделено на две – част от него е останала в Доминика, а другата е върната в Севиля.

Е, дано поне душата му е намерила покой в онзи рай, за който триумфално се запъти с три крехки кораба на име „Ниня”, „Пинта” и „Санта Мария”.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036