Видовден е – всички сторени злини излизат наяве

На 15 юни се посреща Видовден.

[ad id=“225664″]

Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на 2-та светци (наричани „градушкари“) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

[ad id=“263680″]

Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду 4-та градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието.

Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!“. Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари.

[ad id=“236993″]

Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им. Срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.

[ad id=“236999″]

Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.

Именници на този ден са: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.