Култура

Виктор Калев направил баба си пънкарка, от нея наследил актьорския талант

С авторския си спектакъл „Грамофонът“ гостува изключителният Виктор Калев на 9 декември в Стара Загора. Началният час е 19, мястото – Културният център в града.

Роденият в Златоград Виктор през 1994 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Здравко Митков. Първоначално работи в Каналето. От 2004 г. до 2015 г. е в екипа на „Шоуто на Слави“. През 2017 г. е жури на „Като две капки вода“. През 2020 г. е гост-детектив в „Маскираният певец“. След напускането на „Шоуто на Слави“ Виктор Калев направи цветния, изпълнен с хумор и откровения моноспектакъл „Грамофонът“. Текстовете са на Ваня Щерева.

Родителите на Виктор Спаска и Нанко Калеви се запознават на забава с танци на рокендрол, валс, танго, румба, фокстрот и песни на Джони Холидей и Елвис Пресли. Искрата пламва още тогава, по време на танците. Тя е на 19, той – на 23 години. Сватбената им снимка още стои на стената над брачното легло в спалнята им.

Виктор се ражда 7 години след женитбата. 6 години по-малък е от брат си, разказвал е самият актьор.

Артистичната му баба е „виновницата“ момчето да покаже таланта си в съвсем ранна възраст. С възрастната жена имали много силна връзка, изпитвали и голямо взаимно доверие. Дотолкова, че хлапето Виктор, което иначе е кротко дете, успява да измоли баба си да се упражнява да подстригва на нейната глава. „Исках да правя готини прически на съучениците си. И я подстригах като пънкарка – обръснах я отстрани и отзад. Известно време излизаше само със забрадка, милата. Малко чепата беше, но се разбирахме чудесно“, споделял е комикът.

Още от 9-годишен Калев знае, че един ден ще стане артист и то известен. В училище събира съучениците си, за да им пее и свири на китара. Веселбата стигала върха, когато имитирал учителите. Веднъж, докато се забавлявали, учителка на бъдещия актьор го „хванаща“ и оттам насетне Виктор започва да участва във всякакви тържества, дори ходи на Детската асамблея „Знаме на мира”.

На Спаска и Нанко никак не им харесва идеята синът им да учи във ВИТИЗ. Той обаче заявява, че няма смисъл цял живот да изплащат кредита за къщата, която строят в Златоград, защото ще живее в София. Те пък си остават непреклонни, че актьорството не е за Виктор. Притесняват се, че артистите водят бохемски живот, че се женят по 4-5 пъти и други такива „ужасии“. Под предлог, че ще избегне казармата, майката и бащата склоняват сина си да кандидатства химия.

Приемат, но още след първата седмица младежът разбира, че тази наука изобщо не е за него. Решава да се прибере в родното градче. Само че междувременно родителите му почерпили де когото сварят за студентстването на сина, та Спаска му се накарва здраво. „Абе, разбери последен съм, много съм тъп!”, убеждава я Виктор, но тя настоява, че не е изключение „последните да станат първи“. Връща го в университета, но само за един семестър. После Виктор напуска без да каже на техните. Има три двойки и една тройка. За тройката моли професора по физика: „Моля Ви, издържат ме наш`те. Не ми е удобно, само двойки да имам!” Професорът се съгласява, но само при условие, че Виктор обещае никога повече да не учи тази дисциплина.

Калев се заклева пред своите, че ще опита само веднъж във ВИТИЗ и ако не го приемат, ще се върне да работи в Златоград. Е, приемат го във всички специалности в театралната академия и я завършва с отличен.

2010-та година се оказва черна за семейство Калеви – от инфаркт внезапно си отива от тоя свят Нанко, който е началник в рудник. Майката на актьора останава най-близкият му човек. Виктор доверява, че и до днес не може да преодолее загубата на татко си.

Днес Виктор е най-голямата гордост на родния Златоград, на който е почетен гражданин, но рядко се прибира в родния дом. След раздялата си със Слави Трифонов, Калев прави биографичния си моноспектакъл „Грамофонът“. С първите спестени пари си купува собствен дом в столицата, но е благодарен на родителите си, че дълги години са изплащали заем, за да построят голяма къща, в която Виктор има един етаж.

„Мен ме няма там, но чакам майка ми да ми отвори вратата. Моля се само за здравето на близките ми, роднините ми, приятелите ми… Искам да ги виждам по-дълго. Родителите ни си отиват един по един и слава Богу, че ние не сме преди тях. Моят татко вече го няма и ми липсва, когато си отида в Златоград. Виждам само снимки. С него си отиде детството ми, отидоха си неговите уроци, които съм получавал. Сърцето ми се счупи. Остана наполовина пълно. Но хората нали казват, че с времето всичко се натаманява? Откакто той си замина, оттогава не мога да се разплача. Нищо не може да ме разплаче. Нищо не може да ме обиди, не може да ме натъжи толкова, колкото това, че той си замина. Като че ли станах по-силен. Оттогава вярвам, че Господ си прибира хората, когато трябва“, казвал е емоционално актьорът.

Виктор се упреква, че улисан в работа, все не е намира повече време за най-близките си. Успява обаче да поглезва майка си Спаска с екскурзии в чужбина. Жената категорично отказва синът й да я подпомага финансово, затова Виктор я записва на организирани пътешествия до различни страни из Европа.

През октомври актьорът предизвика фурор в социалните мрежи, публикувайки снимка с майка си с трогателно признание към Спаска Калева, която преди да се пенсионира е била сред най-добрите учителки по математика в Златоград. „През годините съм благодарил на много хора – и на онези, които не са заслужавали, забравяйки най-заслужилите. Днес благодаря на майка ми. Без повод!“, написа Виктор.

 

Елена Дюлгерова

Усмивката, която изпращаш, се връща обратно при теб.