Виновен ли е „Крал Лир“?

Любопитна статия от 1973 г.

В последно време силно ме привлича милиционерският труд. Не само с героичното и романтиката, но и с изобилието от срещи със сложни човешки съдби и характери. Да намериш най-верния път към човека, с който си се запознал минута или час преди това, да му помогнеш да разграничи доброто от лошото в живота, да го измъкнеш от тресавището, никак не е лесно. При това не всяко нарушение на обществения ред е продиктувано от лошо възпитание, от криминални привички и пр.
Ранна утрин. В едно от районните управления на МВР в Русе заварвам група офицери, насядали в стаята на своя началник. Предполагам, че се касае за тежко престъпление — обмисля се план за действие. Това ми подсказват загрижените погледи, пълното мълчание. Изненадвам се, когато чувам заключителните слова на началника: „На всяка цена трябва да се намери и купи „Крал Лир“…

[ad id=“225664″]

Недоумявам. Чак дотам ли е допряла работата? С какво ли е привлякла вниманието им трагедията на великия Шекспир. Усмихвам се, когато разбирам повода. . .
Предната утрин телефонът на управлението тревожно иззвънял. Обадили се от окръжната библиотека. В читалнята били открити човешки следи по пода. По всичко изглеждало, че през нощта е влизал престъпник.
Кварталният отговорник незабавно се озовал в библиотеката. Следите показвали движението на непознатия. Те започвали и завършвали от и до един прозорец. „Какво ли е целил престъпникът?“ — замислил се кварталният. Освен книги, тук не би могъл да намери друга ценност, която би привлякла вниманието на крадец. Чудел се откъде да започне. А библиотекарките с нетърпение очаквали развръзката.

[ad id=“263680″]

Едно бяло листче — единственото на бюрото на дежурната библиотекарка, привлякло вниманието му. На него били написани името на ученик и точният му адрес в училището и в общежитието. От библиотекарките разбрал, че саморъчно написаната визитна картичка била оставена предната вечер от млад читател, който настойчиво молил да му дадат за прочит „Крал Лир“. Понеже нямал читателска карта, нито личен паспорт, молбата му не била удовлетворена. „Визитната картичка“ по негова молба била оставена в книгата, за да личи, че е запазена. Той обещал скоро да се завърне с приятел, с чийто паспорт би могъл да получи книгата. Оставало около половин час до края на работния ден…
Запъхтян ученикът дотърчал. Но вратата на библиотеката била заключена. Вгледал се в прозорците. Тъмните стъкла го настроили още по-мрачно. Не му се искало да вярва, че не ще може тази вечер да прочете „Крал Лир“. А учителят му щял да го изпита. Дори му обърнал внимание да се подготви и за „Крал Лир“, макар да не била разглеждана в клас. Минаваща по улицата лека кола осветила прозорците. Единият като че ли бил отворен. Двояко чувство обхванало ученика. Той приближил до прозореца. Не се излъгал…

[ad id=“237001″]

В сладкарницата било шумно. Постоянно влизали и излизали хора. В единия ъгъл седял усамотен ученикът. Отпивал глътка лимонада, захапвал залък вафла, а мисълта му била съсредоточена в малката книжка, която след няколко часа непрекъснато търсене в училищната и читалищни библиотеки едва открил на стелажа в окръжната библиотека. Бил толкова близко до голямата радост, а изведнъж всичко се превърнало в мираж…
Първата крачка не била трудна. Ученикът използвал удобен момент, когато улицата обезлюдяла, и с ловко движение се вмъкнал през прозореца в просторната читалня. Вътре било тъмно. Използвайки светлините на фаровете на преминаващите превозни средства, той огледал стелажа, на който преди това бил открил книгата. Но тя отсъствала от мястото си. Нима несполуките ще продължат да го преследват? Преровил купчината книги до бюрото на библиотекарката. Познал „Крал Лир“ по бележката, която оставил. „Следващия ден ще дойда, ще върна книгата и ще се извиня. Признат грях — не е грях… А ако утре извършат проверка на библиотекарката няма ли да пострада, заради мене?“ И поставил „визитната си картичка“ върху бюрото й. Тя непременно ще се досети, че е у него…

[ad id=“238430″]

По-нататък всичко преминало без препятствано. Дори възпитателят в общежитието му повярвал, че нарушил вечерния час поради непредвидено закъснение на филма. Ученикът бил примерен и с нищо дотогава не бил давал повод за съмнение …
„Планът бе изпълнен безупречно — пише ученикът. — С изключение на непредвидената от мен среща със служителя на МВР. . .“
Началникът на районното управление решил да му подарят „Крал Лир“. Книгата трябвало да му напомня не само срещата със служителите на МВР, а и за погрешната му стъпка, която никога не бива да повтори.

Александър АНТОНОВ, вестник Дунавска правда, 1973 г.