Напусна ни голямата българска актриса Виолета Гиндева. Нека с поклон си спомним за нея!
Виолета Гиндева е родена в Сливен на 14 юни през 1946 година. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1968 г.
Театрална и филмова актриса с високи постижения в българското сценично и киноизкуство
на ХХ век. Изиграла десетки роли в Народния театър “Иван Вазов”, Нов драматичен театър “Сълза и смях”, Кафе-театър “Кадър” – бар София”, Драматичен театър “София“, Драматичен театър “Сава Огнянов“-Русе. Създала незабравими образи в киното – „Сватбите на Йоан Асен“, „Князът“, „Черните ангели“, „Иконостасът“ и др.
Виолета Гиндева се оказва сред най-обичаните и емблематични актриси на българското кино още с първите си изяви на големия екран. Има шанса да работи с Въло Радев, Борислав Шаралиев, Христо Христов, Вили Цанков, да
играе с големи актьори като Апостол Карамитев, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев.
Носителка на десетки национални и престижни международни награди.
Като доцент по актьорско майсторство за драматичен театър преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Пробва се в сферата на бизнеса, като участва в разработването на козметичен салон. Изявявала се е като журналист. Четири години е кмет на Пазарджик. Но избира да се върне към амплоато, което най-добре й приляга – това на актриса. И го прави след 20-годишна пауза в актьорската си кариера.
Виолета Гиндева получава един специален урок по театър от Апостол Карамитев. Той й казва:
„Ако искаш да станеш добра актриса, трябва да се научиш да се режисираш.“
Тогава младата актриса изпада в паника. Такова нещо във ВИТИЗ никога не е толерирано. Но с времето тя разбира какво е искал да й каже Карамитев: да имаш позиция вътре в себе си, да имаш гледна точка и да кажеш нещо важно на публиката. Помни от баща си, че „във всяка ситуация има и зрънце добро“.
Ето какво споделя Виолета Гиндева пред някои от българските медии:
- „Мечтаех да играя Жулиета, а сега ми остава дойката… Ще ми се обаче да споделя за една несбъдната роля – на Офелия. Помня как бях начинаеща актриса в Народния театър. Апостол Карамитев ме настига на улицата. Крачеше с едни големи, интензивни крачки. „Чудесно, че те виждам!“ – изненада ме в гръб. – Започваме „Хамлет“ с Моис Бениеш и искам ти да си Офелия!“ Как само се зарадвах! И питам кога ще е премиерата. Отговаря ми той, а аз: „Но все пак трябва да родя в края на януари.“ Той ме поглежда и вика: „Колко ти трябва да излезеш на сцена след раждането? Почваш гимнастика и идваш!“ Но Бениеш почина и Апостол не изигра тогава Хамлет, нито аз – Офелия. А как репетирахме, какво измислихме за нероденото си дете… Мечта ми беше.“ – в. „Труд“
- „Може би за някого пътуването от град на град е потискащо. Но това е моята професия. Вероятно заради това всички актьори – и мъжете, и жените – са големи домошари. Обичат семейството, обичат домашния уют, мъжете актьори обичат да готвят, дори и да подреждат дома. А за мен домът, притегателното място е там, където са моите деца, всичко останало е временно. Човек навсякъде може да си създаде убежище, но според мен то не е пълно, ако децата му не са в него.“ – сп. „За хората“
- „Актьорите продължават да са държавни чиновници. Младите актьори имат ограничен брой театри, където да развиват своя потенциал и талант, а да се упражнява професията е изключително трудно.“ – радио „Дарик“
Източник: afish.bg
