Късна доба, пълен мрак. Порядъчно пийнал мъж се прибира, отключва тихо вратата, ослушва се и бързо се шмугва в коридора. Лампата обаче светва, дразнейки чувствителните му зеници. Срещу него е застанала жена му и го пита:
– Тодоре, пил ли си!?
– Тцъ, с Жорето играхме на шах.
Благоверната подозрително го подушва.
– Тогава защо миришеш на ракия?
– Ми, на шах ли да ти мириша!?
