Владимир Величков, който свири на кавал, както никой друг
На 6-годишна възраст Владимир Величков хваща за първи път кавала. Разказва в интервю за в. Марица, че е станало случайно. В един учебен час учителят наредил различни музикални инструменти: кавал, гайда, тамбура и гъдулка, и попитал кой на какъв инструмент иска да свири. Владимир избрал кавала и така до днес – вече близо половин век по-късно, това е инструментът, който е плътно с него.
„Аз с този кавал – този битов народен инструмент, който има липсващи тонове в грифа, няма целия диапазон на свирене, по такъв начин представям моята музика, че тя въздейства на обикновения слушател и го кара да види картини, да осъзнае, да усети и да почувства това, което изпълнявам с този инструмент“, казва Величков в интервю за БТА.
Именно уникалният му подход към създаването на музика, който преплита традиционния български фолклор със съвременни начини за въздействие върху публиката, е отличен от Global Music Awards (Глобалните музикални награди). Той получи сребърен медал за пиесата си „Пробуждане„.
Това не е първото отличие за Величков. Миналата година той беше предложен за номинация за наградите „Грами“ от канадската платформа „Етноклауд“, която е най-престижната в сферата на традиционната музика на световно ниво по информация на БНР. За албума си „Пробуждане“ той получава и приз от „Академия“, като част от наградата е излъчването на неговата музика по 20 радиостанции в целия свят.
Въпреки че свири на кавал всеки ден от близо 50 години, за Величков най-хубавото тепърва предстои. Той вярва, че има още много да се развива професионално.
„Музиката е такава необятна материя, че всеки един музикант цял живот се учи и най-накрая ненаучен ще си умре“, казва 54-годишният музикант.
И все пак за да стигне до тук кавалджията е срещнал не малко трудности, разказва той пред в. Марица. След като избира кавала като малък, той завършва средното си образование в Националното училище по изкуствата в Плевен, след което през 1992 г. се дипломира в специалността „Кавал и дирижиране на фолклорни състави“ в Музикалната академия в Пловдив.
Още тогава печели първата си голяма награда от прегледа „Нова българска музика“, но не може да си намери работа. Оказало се, че никой от народните сватбарски оркестри няма нужда от кавал.
След като сменя няколко работни места, Величков успява да привлече вниманието на оркестър „Канарите“, където остава 22 години. В последните години участва редовно и във формацията „Балкански коне“ и ансамбъл „Българе“. Основател е и на групата за етно джаз “Жарава”.
Днес Величков преподава в Пловдивския университет и в Музикалното училище в Плевен, прави и проекти с български и със световни джазмени. Това, към което се стреми, е интеграция между различни световни стилове с вплитане на български фолклор и по-конкретно – с българския народен инструмент кавал.
„Кавалът се води монофоничен аерофонен инструмент, тоест – инструмент, от който може да се извади само един тон по време на свирене. Аз, с дълги творчески търсения и много години труд, съумях да изкарам два, дори три тона едновременно в инструмента, които се преливат в различни регистри. И всяко едно такова нещо въздейства върху слушателя“, казва още Величков.
В момента музикантът работи върху нов проект с ансамбъл „Българе“. В него ще бъдат съчетани кавал, инструменталисти от балканските държави, симфоничен оркестър, църковен хор, народен хор, 3D мапинг, лазерни проекции и други сценични ефекти. Така мисията на Владимир Величков за развитие на съвременния български фолклор продължава.
Recent Posts
