Владимир Явашев, който научи, че няма невъзможни неща

Когато просто иска да поговори с чичо си, той често посяга към телефона, но осъзнава, че вече не е възможно. Това споделя пред Ню Йорк Таймс Владимир Явашев – племенникът на Христо Явашев – Кристо.

Благодарение на него през септември се осъществи 60-годишната мечта на големия артист – да опакова Триумфалната арка в Париж.

„Най-голямото препятствие за мен е, че Христо не е тук. Ние не говорим за това, имаме работа да вършим. Сигурно ще ни удари много по-емоционално, когато сме приключили“, казва Явашев пред бТВ.

По време на подготовката и осъществяването на проекта той координира всички участващи страни и дори поддържа връзка с президента на Франция Еманюел Макрон, който не се поколеба да разреши проекта.

Явашев работи с Кристо и Жан-Клод от над 30 години и вярва силно в това, което създават. С постоянство и организаторски умения той успява да предаде това усещане и на екип от стотици хора, който вече управлява.

„Когато много хора вярват в идеята да се осъществи нещо „безсмислено“ – както Христо казва за проектите, защото то ще бъде нещо красиво, но светът може да живее и без него – това прави работата още по-интересна и цялата организация, бих казал, още по-сладка“, казва Явашев пред Дневник.

“Върша това, което трябва, за да могат тези проекти да се осъществят. Всички тези години, които работя с Христо, а и с Жан-Клод – от тях съм научил, че няма невъзможни неща и ние трябва да ги направим“, добавя той.

Владимир Явашев е син на по-големия брат на Кристо – Анани. След като завършва гимназия в София през 90-те, заминава за Ню Йорк, където учи кино. Живее там от близо 30 години, но обича да пътува. Това е и една от причините да обича работата си с Кристо и Жан-Клод.
Макар роднинската му връзка със световноизвестния артист да му е дала шанса да влезе в неговия екип, то останалото, което той постига през годините в работата си, едва ли би било възможно без качествата и характера на Владимир Явашев.

А сбъдването на една от най-невъзможните мечти на Кристо и Жан-Клод в Париж без тяхното присъствие окончателно затвърждава заслужената му репутация.