Вместо поздравление до Лили Иванова за 30-годишния й артистичен юбилей

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 39, 1991 г.
НЕВИДИМАТА СТРАНА НА НАГРАДИТЕ
♦ вместо поздравление до Лили Иванова за 30-годишния й артистичен юбилей
Орисани от безизходицата и мизерията на времето ни, почти „пропуснахме“ да отбележим артистичния юбилей на едно име, което 30 години свързваме с най-доброто, създадено в нашата популярна музика, с вълнения и трепети на сцената, които ще останат незабравими в музикалната памет на народа ни. Лили Иванова започва през настоящата година четвъртото десетилетие на своята феноменална песенна кариера с непроменен тонус, творческа енергия и несломима моля за съвършенство. През 1961 година едно младо и никому непознато момиче от Кубрат влетява през вратата на секция „Естрада“ с лаконичната реплика „Искам да пея“. Оттук нататък следва една стремглава творческа кариера, която съпътствува оформянето на традиции в българската естрада.
С изключителния си глас и оригинален самобитен талант Лили успява по неподражаем начин да наелектризира всяка своя песен, да я превърне в малка импресия, диалог или романс. Нерядко тя се принася в жертва на стремежа да популяризира българската песен по света. Вече три десетилетия Лили се радва на огромна и нестихваща популярност, която приобщава към армията й от поклонници всяко следващо поколение. Нейните концерти събират в залата хора от всички възрасти, трогват и увличат и най-заклетите стожери на класическата музика, строшават псевдоинтелигентското високомерие на музикалната ни критика, развенчават чуждопоклонническите апетити на комплицираната ни интелигенция. Едва ли биха могла да бъдат достигнати милионните тиражи на грамофонните плочи на певицата, които са астрономически за страна като България. Трудно бихме могли да намерим аналог дори в световната поп-музика с изключителната й работоспособност, броя на концертите и изпетите песни. Тъжно е, когато си помисли човек, че за България с особена сила важи поговорката – „Никой не е станал пророк в собствената си страна“. Лили не направи изключение, започвайки кариерата си с едно блестящо и дълго пребиваване в Букурещ. Дълго време след това, когато към международното й признание се прибавяха награда след награда от най-престижни музикални фестивали в света, творчеството на Лили в страната ни ставаше прицел на недоброжелателни нападки и интриги в музикалните среди и извън тях. Може би не е най-удачното място точно в статия, посветена на един артистичен юбилей, да се говори за задния двор на една кариера, но певицата изключително деликатно и благородно спести на развилнялата се социалистическа преса всички горчиви разочарования и оскърбления, нанасяни върху крехката й душевност по време на половинвековния ни „възход“. Цинично и непочтено звучи претенцията, че Лили е рожба на системата, че „родната партия“ е направила певица от нея, едва ли не като че ли и идването си на бял свят дължим на същата тази партия. Да прости Бог неверниците и елеиците. За разлика от много свои колеги, блестящи с некадърност и посредственост, Лили устоя на изкушението да бъде направена „комунистка“, не продаде душата си на комунистическата ерес, не възхвали „победния“ строй и само благодарение на изключителното си трудолюбие и амбициозност успя да спаси своето изкуство. Ако тези, които проиграха съдбата на България и богатствата на страната ни с пладнешките си грабежи и продажната си политика, внасяха поне половината от златото, което Лили донесе на народа си като награди, днес сигурно бихме стояли достойно сред дванадесетте в Европа. Лили влезе в естрадата през нейната триумфална арка. нелепо е да я наричаме българската Пиаф или Дитрих, тъй като за тридесет години Лили създаде свой стил, без аналог в европейската поп-музика, в който вплете магически нашата музикална и песенна традиция, превърна градския шлагер в балада, а самата песен – в ода на голямата и вечно търсена любов. Лили рисува с цялото си творчество една огромна картина на любовта с всичките нейни цветове и нюанси, докосва се до най-свещените и възвисени фибри на душата, търси космическата и съграждащата обич, осенена от Божията искра. Изключителният й глас и гласова техника правят изпълненията неподражаеми. Кой ли е допускал през онази 1961 година, че малкото момиче, влюбено в песента, е посветило цялата си същност на нея. Кой ли си е представял, че само след пет години по пътя на това крехко създание ще се посипят лаврите от най-престижните фестивали и сцени. През 1966 г. Лили печели братиславския „Златен ключ“. Следват трета награда на фестивала в Сопот (Полша) през 1966 г., първа награда на Варшавския фестивал – 1967 г., специалната награда „Орфей“ от световния фестивал на младежта и студентите (София, 1968 г.), наградата за най-добро изпълнение на фестивала в Барселона (1968 г.), Златна плоча от фестивала Мидем в Кан (1969 г.), трета награда за изпълнение и Златна плоча в Атина (1970 г.), трета награда на фестивала в Рио де Жанейро (1970 г.), първа награда в Токио (1973 г.), Гранд при в Париж (1973 г.), Извънредна награда за изпълнение на фестивала Виня дел Мар в Чили (1973 г.), първа награда в Канада, голямата награда „Златният Орфей“ (1974 г.). Гастролира с изключителен успех в Германия, Франция, Испания, Португалия, Мексико, САЩ, Финландия, Унгария, Турция, Гърция, Израел, Чехословакия, Полша, Югославия, Куба, Япония и др. Певицата има издадени само в България 27 дългосвирещи плочи. В последните години Лили работи активно в Германия с големи оркестри, участва в шоу-програми и концертни турнета. В момента се намира в Берлин, където подготвя спектакли със записи с биг-бенда на американското радио. Днес Лили поддържа тенденция повече от всякога към изкачването на най-високите върхове в кариерата си с максимално овладения си глас, който й предоставя изключителни възможности в интерпретацията. Нека от все сърце се присъединим към празника и не с равносметка, а с очакване и с „На добър път!“.
Генадий ИВАНОВ